Четвъртият петролен шок, който разклати западния световен ред

Четвърти петролен шок - 2026 г.

Днес светът е в разгара на четвърта петролна криза, отново свързана с Иран. Ислямската република е непопулярен и репресивен авторитарен режим. Но самото ѝ съществуване е тясно свързано с антиимпериалистическа активност и обещанието за траен ресурсен суверенитет за иранския народ.

След съвместната израелско-американска атака срещу Иран на 28 февруари Техеран затваря Ормузкия проток, което забавя движението на петрол и подтиква САЩ да наложат блокада. Нарушаването на енергийните потоци и веригите на доставки отново разкрива крехкостта на съществуващия ред.

Последствията далеч надхвърлят енергийния сектор. Нарушени са глобалните вериги за доставки, включително доставките на хелий, жизненоважен за производството на полупроводници. Плановете за цифрова инфраструктура и развитие на изкуствен интелект в държавите от Персийския залив вече са поставени под въпрос, докато инвеститорите преоценяват геополитическите рискове. В същото време страните от Залива се опитват да ограничат всякаква информация за щетите от иранските удари, като властите в Дубай дори заплашват с до две години затвор всеки, който публикува снимки от иранските ракетни атаки.

Конфликтът променя и геополитическите съюзи. За разлика от предишните петролни кризи, които укрепват западното единство, настоящата ситуация го разрушава. Става ясно, че САЩ и Израел не са способни да защитят държавите от Залива от иранските атаки. В резултат навсякъде започват да се договарят нови хоризонтални партньорства: между Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства с Украйна, между Канада и Китай, както и между европейските държави и независими страни от региона.

Съединените щати са изправени пред особени трудности. При управлението на Доналд Тръмп страната изтощава традиционните си съюзници, които започват да търсят по-надеждни търговски партньори. На фона на ескалиращи мита и несигурност в трансатлантическите отношения Европейският съюз финализира дълго отлагано търговско споразумение с Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай и подписва мащабно търговско споразумение с Индия. Европейските лидери проучват и по-тясно сътрудничество с Всеобхватното и прогресивно споразумение за Транстихоокеанско партньорство – многостранен търговски договор, в който САЩ не участват.

Същевременно увлечението на Тръмп по криптовалутите не предлага основа за нов световен икономически ред. Специалистите определят тези валути като силно волатилни и спекулативни инструменти, податливи на измами. Разбира се, мемекойнът на Тръмп носи значителни печалби на президента и неговото обкръжение, но това е форма на клиентелизъм, а не начало на нов глобален икономически модел.

Старата хегемония на долара отслабва. Международният валутен фонд и Световната банка признават, че все по-трудно компенсират икономическите щети от геополитическите сътресения. Делът на щатския долар в световните валутни резерви продължава да намалява, докато държавите диверсифицират резервите си и увеличават златните си запаси.

Тенденцията към „дедоларизация“ е изрична цел за страните от Глобалния юг, особено в рамките на БРИКС+, които се стремят да разширят двустранната търговия в местни валути и да увеличат използването на инструменти като китайската система за трансгранични междубанкови разплащания CIPS. След началото на войната срещу Иран в края на февруари използването на CIPS нараства рязко.

Светът постепенно се отдалечава от еднополюсното господство на долара към фрагментиран и частично многополюсен валутен ред. Иран все по-активно договаря разплащания в петроюани вместо в петродолари в опит да отслаби американската хегемония. От въвеждането си през 2018 г. петроюанът печели позиции в Русия, Иран и Венецуела, подкрепен от факта, че Китай е най-големият вносител на петрол в света. Индия също започва да урежда петролни сделки в юани и дирхами вместо в долари. Дори традиционни съюзници на Вашингтон в Залива, като Саудитска Арабия, експериментират с продажби на петрол в други валути, особено към азиатски държави.

Успоредно с това политическият и икономическият статут на Израел се променя. Страната се подготвя за тежки икономически последици от войната, а усилията за разширяване на сътрудничеството между Израел и държавите от Залива са блокирани. Инициативите на Тръмп и израелския премиер Бенямин Нетаняху „Проект Изгрев“ и „Съвет на мира“, насочени към създаването на специална икономическа зона в Газа на стойност 112 млрд. долара, срещат сериозни препятствия. Огромният брой цивилни жертви в Иран и Ливан, включително използването на бомби от 2000 паунда срещу жилищни квартали, подкопава твърденията за „стратегически цели“. В резултат нито Израел, нито САЩ печелят дългосрочно доверие или нови съюзници в региона.

Ще се появи ли нова ОПЕК или нова Група на 77-те и дали антиколониализмът ще бъде тяхното знаме? Засега изглежда, че победителите в тази война са Китай и Иран, а не Израел и САЩ. Китай има какво да спечели, тъй като държавите търсят алтернативи на зависимостта от петрола. Влиянието на Пекин расте и заради стремежа му да се представя като посредник и миротворец в региона.

Освен това уязвимостта на държавите от Залива към иранските атаки, както и фактът, че исторически те са успявали да постигат договорености с Техеран, може да доведе до кошмарен сценарий за Израел и САЩ. При него Иран би могъл да се превърне в нов регионален икономически хегемон, който заедно с Китай и Русия гарантира военната и ресурсната сигурност на Залива.

Някои анализатори твърдят, че въпросът дали войната срещу Иран ще постави началото на нов политико-икономически ред зависи от нейната продължителност. Това обаче изглежда погрешно. Ако войната приключи скоро, Иран почти сигурно ще бъде възприет като победител и светът ще се пренареди съобразно това. Но дори конфликтът да се проточи с огромни цивилни жертви, ще стане ясно, че Иран е много по-сериозна военна и икономическа сила, отколкото САЩ и Израел са предполагали. Китай също ще извлече ползи, независимо от развоя на събитията, тъй като икономическата му мощ и образът му на „отговорна глобална сила“ се засилват от конфликта.

Четвъртият петролен шок разрушава западния блок. Великобритания, Германия и Франция отказват участие във войната, а лидерите на ЕС подчертават необходимостта от договорено решение вместо военна победа. Натрупващите се икономически и социални кризи, предизвикани от конфликта, допълнително убеждават европейските държави в необходимостта Близкият изток да бъде стабилизиран чрез ново пренареждане, което заобикаля Съединените щати.

Дори ако в Белия дом дойде по-малко империалистически настроен президент, Вашингтон вече трайно е отслабил ролята си на институционална опора на световния ред. Подкопани са принципи като безусловната взаимна отбрана, Г-7 е разединена, а Международният валутен фонд и Световната банка са отслабени. Европейските лидери се тревожат не само от един конкретен президент, а и от възможността бъдещи американски избори да произведат сходни фигури. Докато европейските държави продължават да изграждат алтернативни съюзи в областта на търговията и сигурността, заобикаляйки САЩ, разривът в западния свят ще става все по-труден за преодоляване. Дори Вашингтон в бъдеще отново да се ангажира по-тясно с Европа, тези нови споразумения вече ще имат собствена инерция.

В крайна сметка редът, воден от Запада и укрепен от трите енергийни кризи на XX век, се разпада под натиска на първата голяма енергийна криза на XXI век. Дали това ще доведе до по-справедлив свят, тепърва предстои да се види. Ако Иран и Китай излязат като победители, вероятно поне в краткосрочен план светът ще стане свидетел на разширяване на държавно направляван авторитарен меркантилизъм, белязан от нови силно милитаризирани политико-икономически съюзи, които заобикалят Съединените щати.

Съществува и възможност да се оформи постнационална глобална плутокрация, която да създаде форма на „технофеодализъм“ или полицентричен капитализъм. Има обаче и по-малко вероятен сценарий: възход на нов транснационален демократичен модел, който поставя работниците пред капитала, сигурните вериги за доставки пред евтиното производство и ориентира икономическата политика към екологична устойчивост.

Енергийната криза, породена от войната срещу Иран, нанесе смъртоносен удар на икономическия ред, воден от Запада и формиран като реакция на трите енергийни кризи на миналия век. На хоризонта вече се очертава нов международен политико-икономически ред.

(БГНЕС)