Войната с Иран изтласка глобалната рафинираща индустрия до ръба

Очаква се балансът да се влоши още през третото тримесечие. Прогнозира се рафиниращата дейност да бъде с 4,1 млн. барела дневно под нивото от година по-рано, докато търсенето се очаква да спадне само с 2,4 млн. барела дневно.

Тези прогнози са силно несигурни предвид динамичната геополитическа ситуация както в Близкия изток, така и в Русия. Посоката е ясна: предлагането на горива се свива по-бързо от търсенето.

Инфлационен натиск

Какво би станало, ако дипломатически пробив между Вашингтон и Техеран доведе до трайно отваряне на Ормузкия проток? Макар това вероятно да предизвика рязък спад на цените на суровия петрол, едва ли ще се стигне до бързо облекчение на пазара на рафинирани продукти.

Причината е, че по време на войната са повредени над 20 рафинерии в района на Персийския залив, като много от тях се нуждаят от сериозни ремонти. Сроковете за доставка на ключово оборудване, включително компресори, топлообменници и специализирани катализатори, бяха удължени още преди началото на конфликта, което прави бързото възстановяване малко вероятно.

Реакцията на Китай на затягането на доставките също ще бъде от ключово значение. Вторият по големина рафиниращ център в света рязко намали темповете на преработка и ограничи износа на горива по време на войната.

Свиването на търсенето може да се окаже по-съществено от сегашните прогнози, ако потребителите и компаниите ограничат разходите си заради главозамайващо високите сметки за енергия.

Спешната необходимост от възстановяване, а в някои случаи и увеличаване, на световните запаси от горива би трябвало да окаже подкрепа на търсенето на рафиниращи мощности, потенциално в продължение на години.

Тази динамика създава перспектива за продължителен период на инфлация, подхранвана от енергоизточниците, през тази зима и след това.

Последните данни за инфлацията вече сочат в тази посока.

Потребителските цени в САЩ се повишават с 3,4% през юли спрямо година по-рано, като голяма част от ръста се дължи на увеличението с 14,7% на енергийните разходи, включително скока от 24,6% при цените на бензина.

Инфлацията в еврозоната се ускорява до 2,9%, водена от 10% ръст на енергийните разходи, докато индексът на производствените цени в Япония се повишава със 7,2% през юли.

Много анализатори от Wall Street и икономисти все още приемат, че скокът на енергийните цени ще бъде краткосрочно явление, което няма да се прехвърли съществено върху базисната инфлация. Ако обаче кризата с рафинираните продукти е толкова сериозна, колкото показват настоящите данни, това предположение може да се окаже прекалено оптимистично.

Това важи с особена сила за Европа и Азия, където цените на втечнения природен газ също се повишават рязко. САЩ също не са имунизирани срещу поскъпването на енергоносителите, а рискът за настоящите прогнози до края на годината очевидно е повишен.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който превърна намаляването на разходите за живот в основен стълб на втория си мандат, сякаш признава това, като миналата седмица предупреди американците да се подготвят за по-високи цени на енергията.

Почти шест месеца след началото на войната с Иран светът изглежда става свидетел на бавно развиващ се срив. Предпазният буфер на пазара на горива е изчезнал, тъй като запасите са изчерпани, а причинените от войната нарушения продължават да натоварват вече претоварената рафинираща система.

Енергийната криза, която действително има значение за световната икономика, тепърва започва.