Едно от най-големите предизвикателства на климатичната среща на ООН през 2022 година беше създаването на фонд, който да компенсира най-бедните държави за негативните ефекти от климатичните промени. Най-важният въпрос на срещата COP28 през тази година ще е как да напълним този фонд, пише Bloomberg.
Климатичните проблеми се превръщат все по-ясно във финансови, коментира още агенцията. През последните години ефектите от промените в климата стават все по-видими, което означава и че парите за покриване на щетите ще трябва да са все повече. Историята досега показва, че събирането им ще е сложен проблем.
През 2009 година богатите страни обещаха 100 млрд. долара годишно за проекти за намаляване на емесиите в бедните държави. През 2020 година в този фонд бяха събрани 83 млрд. долара и повечето от тези пари бяха под формата на заеми, а не на грантове. Бедните държави, особено островните, са сред най-големите жертви на климатичните промени - наводнения, суши, бури, горещи вълни, повишаване на нивото на океаните и т.н. Те очакват, че компенсациите, които ще получат ще бъдат под формата на грантове.
Очакванията са и че най-големите замърсители ще платят за направените щети.
Това например е основен принцип във фонда за компенсиране на замърсявания от петролни компании (IOPC). Инситуцията беше създадена през 1971 година и е активна и до днес, припомня още Bloomberg.
Сумите в него се събират основно от петролните компании, както и от малки такси от 120 държави, които купуват петрол. В случай на петролен разлив този фонд плаща щети до 250 млн. долара, а ако някоя компания е платила допълнително - и до 1 млрд. долара.
Този фонд беше създаден само за няколко години - след инцидент с петролен танкер, плаващ под либерийски флаг през 1967 година. За сравнение, фондът за щетите от климатичните промени на COP27 се дискутираше с десетилетия.
От своето създаване "петролният" фонд е изплатил близо 1 млрд. долара за щети, причинени при 150 инцидента.
Има голям оптимизъм сред бедните държави, че пари от IOPC ще бъдат насочени към тях за преодоляване на щетите от природните бедствия. Но един от бившите директори на институцията Менс Якобсон не е толкова убеден. "Ако имаше политическа воля за реализацията на тази идея, тя щеше вече да е станала", коментира той.
Има и още пречки. Например най-големите вносители на петрол ще правят най-големите вноски във фонда. Но това означава, че Индия, която е третият по големина вносител на петрол в световен мащаб, ще трябва да внася средства във фонда, а в същото време тя е сред държавите, които са реципиенти на институцията. Индия днес е голям замърсител, но исторически "заслугите" ѝ за климатичните промени не са съизмерими с тези на САЩ, посочва Bloomberg.
В бедните държави предлагат и други източници на средства за компенсациите - корабната индустрия. Маршалските острови през 2021 година посочиха, че Световната морска организация (IMO) може да внася 100 долара на тон емитиран въглероден диоксид от корабите.
13:26 | 07.06.23 г.
