Замърсеният въздух съкращава човешкия живот повече от тютюнопушенето

Пушенето на цигари и други употреби на тютюн заличава средно по 2,2 години от продължителността на живота на световно ниво. Просто да дишаме обаче – ако въздухът е замърсен – е по-вредно за човешкото здраве.

Това е заключението от доклад, публикуван във вторник от Energy Policy Institute към Чикагския университет, който идентифицира замърсяването на въздуха като най-голямата заплаха в света за общественото здраве, отговорно за намаляване на средната продължителност на живота с 2,3 години на световно ниво.

Китай, преди символ на изпълненото със смог небе, се оказва изненадващ успешен пример, пише Wall Street Journal. Между 2013 и 2021 г. втората по големина икономика в света е подобрила качеството на въздуха като цяло с над 40%, а средната продължителност на живота на жителите се е увеличила с над 2 години, показва докладът.

В същото време обаче четири страни от Южна Азия – Индия, Бангладеш, Непал и Пакистан – формират над половината от общия брой години живот, изгубени на световно ниво заради замърсяване на въздуха в рамките на същите осем години. Само Индия е отговорна за почти 60% от ръста на замърсяването на въздуха по света в този период.

Ако Индия изпълни насоките на Световната здравна организация (СЗО) за замърсяване с прахови частици, очакваната продължителност на живота на жителите на столицата Ню Делхи ще се увеличи с 12 години.

Министерството на околната среда, горите и изменението на климата на Индия не е отговорило веднага на искане за коментар.

Увеличаването на горските пожари на места като Калифорния и Канада поднови вниманието към опасностите, предизвикани от замърсения въздух. Около 350 града в световен мащаб страдат от същото ниво на опасна мъгла, която обгръща Ню Йорк през юни поне веднъж годишно, показват изчисления на екологичния мозъчен тръст Centre for Research on Energy and Clean Air, който събира данни от десетки официални правителствени източници.

Колко сериозно дадена страна приема проблема обикновено зависи отчасти от обществената осведоменост, смята Майкъл Грийнстоун, професор по икономика в Чикагския университет, който е сред авторите на доклада. Познаването на рисковете за здравето от лошото качество на въздуха е ниско в много африкански и азиатски страни, които отчитат сред най-лошите резултати.

„Подобряването на качеството на въздуха често се движи от търсенето на хората“, казва той. Наличието на достъп до надеждни инструменти за наблюдение за налагане на изискванията за чист въздух също е важно, добавя той.

Борбата на Китай срещу замърсяването на въздуха започна в началото на 2010 г., когато влиятелен имотен магнат, посочвайки данните за качеството на въздуха в Пекин, публикувани от посолството на САЩ в Twitter, поде кампания в социалните медии, която притисна китайската столица да бъде по-прозрачна относно нивата на замърсяване.

Обществените искания продължиха и се разпространиха, докато централното правителство започна „война срещу замърсяването“ през 2013 г. Сега има близо 25 хил. устройства за наблюдение на емисиите, инсталирани в заводи и фабрики в цялата страна, които предоставят публично достъпни почасови актуализации на данните за емисиите.

Устройствата правят по-трудно за местните служители да манипулират данните и да прикриват екологични нарушения. Междувременно качеството на въздуха се превърна във важен показател при оценката на работата на местните служители.

Energy Policy Institute базира констатациите си на индекса Air Quality Life Index, разработен от Greenstone и други изследователи. Индексът се основава на оценка – екстраполирана от сравнително проучване на ефектите от замърсяването на въздуха върху две групи в Китай – че дългосрочното излагане на фини прахови частици в концентрация от 10 микрограма на кубичен метър намалява продължителността на живота на човек средно с една година.

Някои проучвания показват, че продължителното излагане на това ниво на замърсяване има по-малко, но все пак значително въздействие върху продължителността на живота.

Освен преждевременна смърт, продължителното излагане на мръсен въздух може да доведе до различни заболявания, включително сърдечни заболявания, рак на белия дроб и диабет, показват други проучвания.