Експерт: Горещите вълни са най-смъртоносният метеорологичен феномен

От горещите вълни има множество негативни ефекти върху здравето на хората, както и икономически, социални и екологични последици. Това каза д-р Зорница Спасова – автор в „Климатека“, в предаването „Чиста енергия“ на Bloomberg TV Bulgaria.

„Установено е, че горещите вълни са най-смъртоносният метеорологичен феномен. На тях се приписват над 90% от жертвите на всички метеорологични събития. Носи наименованието тих убиец, защото взима жертвите си тихомълком“, каза Спасова.  

Горещото време е свързано с увеличаване на сърдечносъдови заболявания, респираторни заболявания, а и хората с диабет, с психични заболявания са по-застрашени, допълни тя.

Затова и много европейски държави имат планове за защита на здравето на населението при жеги, а в създаването им са ангажирани представители на здравеопазването, метеорологичните служби и гражданска защита. Във Франция е установено, че има 90% спад на смъртността при горещи вълни, при положение че жегите са зачестили, обясни Спасова.

В България обаче подобен план не е разписан. Единствено към Плана за устойчива енергия и климат на Столична община има препоръка да се създаде такъв.

„Ако говорим за горещите вълни, в България се наблюдава увеличение от 1985 г. насам“, каза още тя.

Нарастване се наблюдава в цял свят, като особено засегнати са страните около Екватора и Тропиците. „Ако се увеличи температурата с 4 градуса, този пояс ще стане негоден за обитаване“, каза Зорница Спасова.

За умерения климатичен пояс, в който се намираме, не би трябвало да има повече от 3 дни, в които температурите да са над 32 градуса. По данни на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) в България обаче за 90% от изследваните 36 станции в извънпланинската част на страната има нарастване с 3,5 горещи дни на десетилетие, т.е. за 40 години има увеличение от 14 дни на станция на горещините, каза Спасова.

Долината около Кресна и Сандански е най-топлата точка в България. Там температурите надминават 40 градуса. Кърджали, Плевен, Велико Търново и още други градове са засегнати от жегите и топлите вълни.

„Трябва да се установи какъв е прагът, над който се увеличава смъртността. Този праг е различен за различните територии и е необходимо да се изследва какъв е той за нашата страна“, каза още Спасова.

Според нея хората трябва да са по-добре подготвени как да реагират в жегите.

„Контролирайки нашето поведение, можем да намалим вредното влияние на горещото време“, каза експертът.

До края на века се очаква повишението на температурите да достигне до 4 градуса, което е най-високото ниво, регистрирано до сега, което ще вдигне с 10,6% консумацията на енергия. 

„Климатичните системи са нож с две остриета, защото колкото и хладно да прави помещението, в което се намира, той изсмуква топлия въздух и го изкарва навън, което прави обстановката още по-гореща“, каза тя, но препоръча на хората да търсят обществени места с климатици в жегите.

Целия разговор вижте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Чиста енергия“ вижте тук.