Украйна оцени щетите от мазутния разлив в Керченския пролив на 14 млрд. долара

Щетите върху околната среда от инцидента с два петролни танкера в Керченския пролив в средата на декември 2024 г. се оценяват на 14 млрд. долара, съобщава Министерството на околната среда и природните ресурси на Украйна. От ведомството коментират, че е създадена работна група с експерти от екоминистерствата на Румъния и България за преодоляване на щетите.

"Крим.Реалии", част от групата "Свободна Европа", отбелязват, че се обсъждат съвместни действия за ограничаване на влизането в Черно море на стари руски кораби, които пренасят петрол, често в нарушение на правилата и стандартите за сигурност.

Инцидентът с танкерите от клас "Волгонефт" се случи на 15 декември и причината е именно нарушаване на правила за безопасност - двата танкера са речни и могат да извършват само ограничени плавания в тихо време в крайбрежните региони. Те обаче опитаха да достигнат дестинацията си при силна буря и високите вълни разцепиха палубите им. По непотвърдена информация те са превозвали общо над 8000 тона мазут, голяма част от които вече са във водите на Черно и Азовско море.

За сравнение, при инцидента през 1989 г. с разлива на петрол от танкера Exxon Valdez край Аляска в океана се изляха 37 хил. тона. Това е една от големите екокатастрофи в световен мащаб и предизвика редица промени при стандартите за превозване на петрол.

От ТАСС съобщават преди ден, че от единия танкер се е подновило изтичането на мазут и в момента се подготвя изграждане на съоръжение около него, за да бъде овладян течът. Според украински анализатори причината вероятно е слабото земетресение, усетено в Сочи през уикенда.

Първоначално мазутът се насочи към бреговете на Анапа и Сочи, но след бездействието на руските власти замърсяването се разпространи. Доброволци с лопати изгребваха петролните продукти от плажовете, но нищо не беше направено за разлива от потъналите танкери. Местните власти дори не извозваха събрания от доброволците мазут и вълните върнаха част от чувалите обратно в морето. 

След изрична заповед на президента Владимир Путин няколко седмици по-късно беше създаден щаб за овладяване на ситуацията и в района е въведено извънредно положение. В понеделник (13 януари) премиерът Михаил Мишустин сформира комисия, която да анализира и реши кризисната ситуация.

Мазутът достигна до Крим

Замърсяването обаче вече достигна бреговете на Крим и украински анализатори предупреждават, че е на път към Одеса и Миколаев. Според тях заплаха има и за България и Румъния, като сателитни снимки показват огромно петно, което се движи из водите на Черно море. Замърсяването стана причина за гибелта на хиляди птици, както и на десетки делфини. Мъртви животни вече се появиха по бреговете на Грузия и Турция.

Еколози предупреждават, че при ниските температури сега мазутът замръзва и пада на дъното на морето. През лятото обаче отново ще изплува и проблемите ще се повторят.

Украйна се обърнала към няколко международни организации за проблема - ООН, ЮНЕСКО, ЕС и Международната морска организация (IMO). Очаква се темата да бъде обсъдена на среща на IMO, насрочена за 27 януари.

В отговор на парламентарен въпрос служебният министър на околната среда Петър Димитров коментира, че България има План за борба с нефтени разливи, част от Националния план за защита при бедствия. В него са описани всички стъпки и процедури, ако се наложи почистване на разлив, и те ще бъда активирани при нужда, отбелязва още Димитров.