Нидерландия рискува да се сблъска с Брюксел заради отлагането на целта за азота

Нидерландия отлага изпълнението на своите цели за намаляване на азота, създавайки предпоставки за сблъсък с Брюксел по един от най-спорните екологични въпроси в Европа, пише Politico.

Холандското правителство потвърди в петък, че ще отложи крайния си срок за намаляване наполовина на азотните емисии от 2030 г. до 2035 г., нарушавайки скорошно съдебно разпореждане и излагайки на риск екологичните си ангажименти.

Ходът, оглавен от министъра на земеделието Фемке Вирсма, има за цел да даде на фермерите повече време за адаптиране, но вместо това може да затвърди дългогодишното безпокойство относно това как да се намали замърсяването от интензивното животновъдство.

Мярката е направена въпреки решението на холандския съд през януари, който нареди на правителството да се придържа към съществуващия краен срок до 2030 г. за защита на чувствителните природни зони от замърсяване с азот, повечето от което от оборски тор. Брюксел също може да притисне Нидерландия, тъй като забавянето в изпълнението на целите рискува да наруши Директивата на ЕС за опазване на естествените местообитания, която задължава държавите членки да предотвратят влошаването на защитените екосистеми и да ги възстановят „в кратък период от време“.

Нидерландия отдавна е критикувана заради азотната криза в Европа, като нейното интензивно земеделие е обвинявано за генерирането на прекомерни количества азот в защитените зони по Натура 2000. Страната се нарежда сред най-лошите в ЕС по отношение на замърсяването с азот на хектар, като нивото е около четири пъти над средното за Европа.

Няколко поредни правителства на страната се опитаха да балансират между целите и интересите на фермерите, което в крайна сметка доведе до конфликт, помогнал за свалянето на последната коалиция.

Още пет години

Новият план включва 2,2 млрд. евро „стартов пакет“ за насърчаване на фермерите в близост до уязвими природни обекти да инвестират в по-чисти технологии. Пакетът обхваща доброволни изкупувания за животновъди, включително 750 млн. евро за тези, които изберат да затворят своите стопанства, и 627 млн. евро за производителите на млечни продукти, които намалят мащаба на своята дейност. Други 100 млн. евро са заделени за възстановяване на природата.

Правителството също така се готви да преразгледа начина, по който се регулира азотът. Досега нидерландската политика се основаваше на това колко азотно замърсяване се отлага в защитените зони — така наречената критична стойност на отлагане (KDW). Планът на Вирсма сигнализира за отдалечаване от тази система към определяне на граници на емисиите директно при източника, в отделни ферми и фабрики. Как ще се изчисляват тези ограничения остава неясно.

„Този ​​план предлага перспектива за фермерите и пространство за иновации, докато продължаваме да работим за възстановяване на природата“, подчертава Вирсма, цитирана от Politico.

Екологични групи, правни експерти и холандският държавен прокурор предупредиха, че планът може да не отговаря на съдебните изисквания, след като подробности около предложението започнаха да циркулират в холандската преса през последните дни.

Екологични групи, включително Грийнпийс и Mobilization for the Environment (MOB), сигнализираха, че ще се обърнат към съда, ако забавянето продължи.

Грийнпийс нарече приетия план „обида за върховенството на закона“, като изтъкна липсата на задължителни мерки за селското стопанство, правилни изчисления или достатъчно финансиране.