fallback

Ще изплува ли българското рибопроизводство от държавната подкрепа?

Оперативната програма се преработи няколко пъти – не се отчитат неусвоените средства като загуба, а просто се преработва финансовата рамка, не пести критиката си Тачо Пашов

14:02 | 19.08.22 г.

Около 30% от средствата по оперативната програма за рибарството и морското дело в България за периода 2014 – 2020 г. бяха загубени, защото българската държава не успя да изготви необходимите документи навреме, а и се приеха кухи проекти, които бяха само за усвояване на средства, без да се осъществи някакво производство. Този коментар в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria направи Тачо Пашов, председател на управителния съвет на Националната асоциация на рибопроизводителите в България (НАРБ).

„Печелиха се проекти, за да бъдат продадени след това като такива, но ако няма кой след това да ги купи, парите изгаряха по правилото N+2". Тоест, ако две години парите, предвидени на година, не са инвестирани, просто се връщат като неусвоени“, съобщи председателят на НАРБ.

Според него статистиката за тези години е много замъглена, докато в предната оперативна програма за периода 2007-2013 е известно колко е броят на проектите и усвоените пари. Пашов е на мнение, че сега чиновниците успяват да завоалират загубите. „Оперативната програма се преработи няколко пъти – не се отчитат неусвоените средства като загуба, а просто се преработва финансовата рамка", каза експертът.

Пашов напомни, че оперативните програми стартираха преди десет години, но и досега „никой не изважда статистика до какво довеждат те“. „Написахме писмо до европейския комисар с абсурдното искане те да бъдат спрени, защото откакто започнаха европейските програми, започнаха и бедите при рибопроизводителите", смята той.

По думите на председателя на браншовата асоциация фактите показват, че откакто са стартирали европрограмите и рибопроизводството, и консумацията на риба на глава от населението намалява.

„На построените с евросредства пристанища няма и един килограм продадена риба, като парадоксът е, че няма и спрени рибарски лодки, даде пример Пашов. – Дадоха се над 6 млн. лева да се прокламира рибата като добра храна, а консумацията на риба намаля. Над 40 млн. лв. бяха вложенията от изминалата програма в аквапроизводство, а то намаля с около 30%. Това са необясними неща.“

Председателят на рибната асоциация разкри, че писмото до европейския комисар е написано провокативно, „за да събуди нашите чиновници от инертното им поведение“. „Те следваха европейски лозунги, но нямаше реални инвестиции в аквапроизводство. Създаваха се ферми специално за усвояване на евросредства, а не да се произвежда риба”, убеден е Пашов.

Той посочи, че регистрираните рибни ферми в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури са над 600, но от тях реално действащи са едва половината. „Около 10% от регистрираните ферми произвеждат около 90% от рибата, която се продава в България и се изнася. Една голяма част от фермите просто съществуват "де юре" и произвеждат много малко количество риба, "вероятно с цел да се възползват от европейски средства по оперативни програми", заяви Тачо Пашов.

По думите му по-активна е била борбата със сивия сектор от страна на агенциите за развитие на аквакултурния бранш около 2012-2013 година, но не и през последните пет-шест години, когато проблемът се задълбочава. Наблюденията на Пашов са, че не се плащат данъци и осигуровки за работниците.

Коя е най-консумираната риба? Какви са тенденциите за промяна при световната търговия с риба? Влияят ли климатичните промени на рибопроизводството у нас? Отрази ли се поскъпването на фуражите на отглеждането на риба? Имат ли място високите технологии в рибопроизводството? Имат ли нужда от енергийна ефективност рибните стопанства? 

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 10:13 | 14.09.22 г.
fallback
Още от Земеделие виж още