Агротуризмът разведрява перспективите пред дребните фермери в Албания

Управлението на ферма за устойчиво земеделие може да е трудно. Но да отседнете в такава може да е приятно. Затова селският туризъм може да предложи начин за извличане на печалба от противоречието, като позволи на туристи с вкус към селския живот да осигурят допълнителни приходи на затруднените фермери, пише Financial Times.

Агротуризмът, който е популярен в Италия и други средиземноморски страни от 70-те години на миналия век, включва обзавеждане на ферми с къщи за гости и ресторанти за обслужване на туристи. През последно време Албания, Хърватия и други страни от Югоизточна Европа възприемат този модел.

За поддръжниците му тази форма на туризъм предлага начин за намаляване на бедността в селата и прави земеделието по-привлекателно за следващото поколение в регион от Европа, измъчван от обезлюдяване. Изследване от 2021 г. на Allied Market Research прогнозира растеж на сектора в световен план от малко над 13% до 2027 г.

Но някои фермери са против и твърдят, че ентусиазмът на правителствата към агротуризма налага върху тях ненужно бреме.

Югоизточна Европа е плодородна почва за агротуризъм. Тя има висок дял малки ферми, чиито приходи стигат само за задоволяване на собствените им нужди отчасти заради връщането на земята на собствениците им на малки парцели след рухването на комунизма и отчасти заради неравния релеф, който не е подходящ за мащабно интензивно земеделие. В Хърватия, например, средната ферма е с площ от едва 8,5 хектара, а в 63% от фермите имат по-малко от три хектара.

Производството обичайно е ниско. Както Хърватия, така и Албания внасят два до три пъти повече храни, отколкото изнасят и това прави страните силно зависими от чуждестранни пазари. А заплатите са ниски – бедността в селските райони е значителен фактор за изтичането на 40% от населението на Албания след падането на комунизма през 1991 г.

Според поддръжниците му голямо предимство на модела на агротуризма е, че може да вдъхне нов живот на местните икономики, тъй като фермите ще спечелят от предлагането на успешни проекти.

Първото предприятие за агротуризъм в Албания, Mrizi i Zanave, било създадено преди малко повече от десет години от ръководителя му Алтин Пренга на хълмовете до северния град Лежа. Идеята му била да използва изобилната органична реколта в региона за привличане на посетители на оранжерията и ресторанта му. Това, което не може да произведе на място, той добива от малки производители в радиус от 15 км – от пчелари до гъбари и производители на кестени.

„По онова време всички се опитваха да емигрират в чужбина или да потребяват чужда храна и вино. Моята идея беше да опазя традиционния начин на живот и да насърча местните храни. Фермерите в тези части са много устойчиви и органични, затова вкусовите качества на реколтата са страхотни“, казва Пренга. Около 400 местни семейства сега работят с него, а Mrizi е най-значимият източник на доходи за половината от тях.

Комерсиалният успех на Пренга накарал близки фермери да копират модела на Mrizi. Елона Бейо, която се занимава със земеделие в долината на река Вьоса, била вдъхновена от Mrizi за създаването на компания за агротуризъм през 2014 г. и сега получава реколта от 20 местни семейства. Три от тях са прибавили стаи за гости през последната година – допълнение към доходите им, което им позволява да развият дребната си собственост. „Това е верижна реакция“, казва Бейо.

Министерството на земеделието също забелязало успеха и предоставило грантове за стартиране на бизнес на 80 дребни собственици с планове за агротуризъм между 2019 и 2022 г. Други 30 гранта ще бъдат раздадени тази година. „Моделът на агротуризма е в центъра на нашата политика“, коментира албанският министър на земеделието Фрида Крифца.

Дребни собственици, които снабдяват компании за агротуризъм, често получават по-добра цена за реколтата си. Бейо плаща на билкарите, които я снабдяват с чай от лайка, 20 евро на килограм – четири пъти повече от цената, която плащат големи производители на храни. „Аз повишавам цената на техния продукт. Сега, когато продават другаде, те могат да договарят справедлива цена“, коментира Бейо.

За да стимулират допълнителен растеж, Бейо, Пренга и 70 други собственици на агротуризъм са сформирали асоциация през 2020 г., за да лобира пред правителството за по-добра селска инфраструктура. След примера на Италия, която официално регулира агротуризма на национално ниво през 1985 г., те настояват също за контрол на качеството с издаване на сертификати. „Това са съществени подобрения, от които фермерите се нуждаят, преди да могат дори да започнат да мислят за гости“, казва Бейо.

В същото време Крифца е установила онлайн директория за дребни собственици, където има подробни обяснения какво да произвеждат, така че хранителните компании да могат да се свързват с тях.

През април нейното министерство пуснало и приложението „Портал за фермери“ (Portali i Fermerit), за да следят дребните собственици цените на тържищата в страната в реално време. Предизвикателството сега според Крифца е да се помогне на дребните фермери да погледнат отвъд къщите за гости, за да продават продукцията си в цяла Албания и в чужбина.

Повечето инициативи са относително нови, затова ефективността им все още е неясна. „Това все още е процес“, признава Крифца. „Фермерите трябва първо да видят ползите. Нашата система беше много централизирана и прави бавен преход към предприемачество“, допълва тя.

Но ръстът на сектора има и своите негативи. Един от тях е възможността държавни пари да бъдат насочени към програми, които са „агротуризъм“ само на хартия.

Журналист на FT посетил неотдавна няколко проекта в Албания с лъскави празни кухни и нито една овца на хоризонта. Предвид високите нива на корупция на Балканите, според индекса на антикорупционната организация „Трансперънси Интернешънъл“, това може да се окаже траен проблем.

Друг проблем е фактът, че управляването на агротуризъм и на ферма по думите на Бейо е „много изтощаващо“. В област Далмация в Хърватия, например, собственици на агротуризъм рекламират бране на маслини и грозде пред гостите, за да помагат на фермерите в натоварения период. Но когато неопитни ръце пречат или изместват умелите местни работници, фермерите може да установят, че са заменили едни проблеми с други.

Противоречащия си понякога натиск от производството на храни и устойчиво земеделие, привлекателно за туристите се усеща особено силно в Словения, където защитената по програмата „Натура“ 2000 на ЕС земя беше значително разширена – програмата цели да привлича туристи към акредитирани национални паркове, като в същото време внимателно регулира земеделието. В област Бохин, например, където 84% от земята е ограничена, фермерите са стимулирани да косят ръчно сено по традиционен начин, за да подкрепят биоразнообразието.

Но предложение за намаляване с 50% на използването на химикали в земеделието до 2030 г. предизвика повсеместно недоволство. През април и май хиляди фермери в Словения пристигнаха с тракторите си в столицата Любляна, настоявайки, че тези политики са създадени от „далечни еколози“ са „непоносими“ за тях.

„Хората идват да видят природата, но кой ще управлява земята?“, пита Клемен Лангус, който организира слънчогледов фестивал в Бохин и отчита спад на земеделието през последните десетгодини. Той смята, че агротуризмът трябва да е част от земеделската стратегия на Словения, но само в диалог с фермерите.

В Mrizi Пренга възприема прагматичен подход. „Използваме традиционна каменна мелница, за да мелем брашно, защото това все още е добър начин за мелене. Но променяме някои неща, които не са енергийноефективни, като готвене на открит огън или ръчна оран, въпреки че те изглеждат романтично“, казва той.

Наред с други собственици на агротуризъм Пренга получава похвали, че е променил възприемането на земеделието и е помогнал за спирането на бягството на млади хора от провинцията. В Mrizi служителите придобиват разнообразни умения, включително маркетинг в социалните мрежи и каране на трактор.

Те също така имат последователи в TikTok, тъй като ежедневно публикуват видеа със стадни животни, бране на зеленчуци или готвене на традиционни ястия. Публикациите са много коментирани от хора от диаспората, които твърдят, че искат да се върнат и да правят същото някой ден. И някои вече са го сторили.