България ще търси временно решение за водите на Арда, преди да се договори с Гърция

България има ясна позиция в преговорите с Гърция относно водоподаването от река Арда, каза премиерът Росен Желязков по време на изслушване в парламента след отправени искания от гръцка страна за сключване до края на май 2025 г. на дългосрочно търговско споразумение за осигуряването на регулирано водоподаване по река Арда за нуждите на земеделците в Северна Гърция.

Желязков обаче не уточни каква е българската позиция, защото по думите му е предмет на преговори с гръцката страна.

„Ще търсим временно решение в рамките на няколко месеца от тази година, за да имаме възможност да договорим едно цялостно споразумение, което надхвърля предмета на уреждане на конкретно поставените въпроси“, посочи премиерът, цитиран от БТА. 

Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между България и Кралство Гърция от 1964 г. предвиждаше срок от 60 години за водоподаването от река Арда, но репарационното задължение на България от Втората световна война изтече на 9 юли миналата година.

През 2024 г. България постигна решение за подаване на вода от река Арда до края на земеделския сезон чрез сключване на временно споразумение между Националната електрическа компания и региона на Източна Македония и Тракия в Гърция за извършването на регулирано водоподаване от 10 юли до 30 септември.

Росен Желязков съобщи, че със заповед от 6 октомври миналата година е създадена междуведомствена работна група, чиято цел е да изработи позиция, която да отразява интересите на България. 

„На 5 февруари 2024 г. е проведена междуведомствена среща, на която представители на дирекция „Югоизточна Европа“ се запознават за първи път с изготвения проект на комплексно споразумение между България и Гърция, което включва три протокола – развитие на мултимодален транспортен коридор между двете държави, доставка на регулирани води от река Арда за Гърция, сътрудничество между двете страни при наемане на площи и използване на съоръжения за обслужване в пристанище Александруполис“, обясни премиерът. 

Относно използването на водите на реката за нуждите на земеделските производители в Северна Гърция, Росен Желязков заяви, че това е въпрос на двустранни отношения и ще се търси неговото срочно решение, за да има достатъчно време да се подготви сериозно взаимноизгодно споразумение. 

Той обясни, че водата по дефиниция е безплатна, но регулираното водоподаване се компенсира и тази компенсация се изразява в компенсаторно подаване на електрическа енергия от Гърция. 

Ситуацията показва колко жизненоважни – и несигурни, са станали водните ресурси в Южна Европа, където климатичните промени направиха лятото по-горещо, а дъждовете – по-редки. В края на януари разтревожени гръцки фермери блокираха северния град Кастанис и обвиниха правителството, че не е действало достатъчно бързо, за да осигури споразумение преди лятото. Представители на гръцкото министерство на енергетиката и околната среда заявиха, че политическата нестабилност в България и последователните временни правителства са забавили преговорите.

На въпрос за сделката българското Министерство на земеделието е отговорило в изявление: „От съществено значение е България да задоволява преди всичко собствените си национални нужди от вода... и след това нуждите на съседните държави.“

Досега България освобождаваше 186 млн. куб. м вода годишно от хидроенергийните язовири в Еврос – беден регион, в който няма функциониращи язовири или водохранилища. Доставките се извършваха от май до септември, когато посевите имаха най-голяма нужда от тях.

Гърция се надява скоро да започнат нови преговори и до 1 май да се постигне споразумение.

„Има предвидени 20 напоителни полета в размер на 54 410 декара, които е необходимо да бъдат водообезпечени“, коментира пред депутатите министърът на земеделието и храните Георги Тахов, като цитира позицията на "Напоителни системи" и Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Тя се отнася до нуждите от вода за напояване във водосборния басейн на река Арда и риборазвъждането в язовирите, изградени на река Арда.

По думите му възстановяването и развитието на хидромелиоративната система в България е изключителен приоритет на МЗХ, което е с оглед развиване на модерно и конкурентоспособно земеделие у нас, както и гарантиране на продоволствената сигурност.

В тази връзка в Министерството на земеделието и храните са заявени необходими водни обеми на годишна база за трайно задоволяване на нуждите от напояване, съобразени с всички проекти, планирани за изграждане на напоителни системи и полета.

„Към планираните за изграждане и незавършени напоителни системи във водосбора на река Арда са Ябълчане и Ивайловград", посочи земеделският министър. Той допълни, че при предприемане на действия за проектиране изграждането им, предвид теренните и почвени условия, се очаква предвидените за изграждане напоителни полета да обхванат площ от близо 40 хил. декара. Георги Тахов обърна внимание, че релефът в този район е много хълмист и планински, а почвите са над шеста категория.

Що се отнася до напояването, напоителните полета във водосбора на река Арда, предвидени за рехабилитация и изграждане, се очаква да обхванат площ от близо 100 хил. декара, които да обезпечат с необходимото количество вода отглежданите култури.

По думите на аграрния министър във водосбора на река Арда за обезпечаване на животновъдни нужди ежегодно са необходими количества от порядъка на 35 млн. кубически метра вода.

Тахов подчерта, че управлението на водите на национално ниво, включително разрешаване на цялото водовземане и ползване, се осъществява от Министерството на околната среда и водите.