Бури, наводнения и суши са причинили щети за над 550 млрд. долара през 2024 г.

Климатичната криза хвърля сянка върху водния цикъл на планетата с чудовищни наводнения и тежки суши, които засягат милиарди хора, показва нов доклад, цитиран от Guardian.

Водата е най-важният природен ресурс за хората, но глобалното затопляне променя начина, по който водата се движи във и по планетата. Анализът на водните бедствия през 2024 г., която се оказа най-горещата година, откакто се води статистика, установи, че те са отнели живота на най-малко 8700 души, прогонили са 40 милиона други от домовете им и са причинили икономически щети за над 550 млрд. долара.

Повишаващите се температури нарушават водния цикъл по много начини. По-топлият въздух може да задържи повече водна пара, което води до по-интензивни дъждове. По-топлата вода в моретата осигурява повече енергия на ураганите и тайфуните, засилвайки разрушителната им сила.

Глобалното затопляне може също така да увеличи периодите на засушаване, като причинява повече изпарение от почвата, както и промени в моделите на валежите.

Смъртоносни внезапни наводнения удариха Непал и Бразилия през 2024 г., докато преливането на реките причини опустошения в Централна Европа, Китай и Бангладеш. Супертайфунът „Яги“, който удари Югоизточна Азия през септември, беше засилен от климатичната криза, както и бурята „Борис“, която връхлетя Европа същия месец.

Сушите също причиниха големи щети, като производството на култури в Южна Африка намаля наполовина, заради което повече от 30 милиона души се сблъскаха с недостиг на храна. Това удари и земеделските стопани, тъй като сушата заличи пасищата им, а намаляването на производството от водноелектрическите централи доведе до широко разпространени прекъсвания на тока.

„През 2024 г. Земята преживя най-горещата година в историята и водните системи по целия свят поеха основната тежест, причинявайки хаос при водния цикъл“, изтъква проф. Алберт ван Дайк, който ръководи процеса по изготвянето на доклада.

Анализът на водата за 2024 г. е изготвен от международен екип от учени от университети в Австралия, Саудитска Арабия, Китай, Германия и други страни. Екипът използва данни от хиляди наземни станции и сателити, обикалящи около Земята, за да оцени жизненоважните процеси като валежи, влага в почвата, речни потоци и наводнения.

Те установяват, че данните за валежи отчитат тревожна тенденция. Например, рекордно високи месечни нива на валежи се установяват с 27% по-често през 2024 г., отколкото през 2000 г., а дневните рекорди за валежи се регистрират 52% по-често за периода. Общо с 38% по-често се установяват рекорди за ниски нива на валежи.

В Южен Китай от май до юли реките Яндзъ и Перлената река наводниха градове, прогонвайки десетки хиляди хора от домовете им и причиниха щети за стотици милиони долари при посевите. Речните наводнения в Бангладеш през август след обилни мусонни дъждове засегнаха почти 6 милиона души и унищожиха най-малко един милион тона ориз.

Междувременно в Испания през октомври паднаха повече от 500 мм дъжд за осем часа, причинявайки опасни наводнения. Град Порто Алегре, Бразилия, беше наводнен само за три дни през май, като водата унищожи важна инфраструктура.

„Обилните валежи също така отприщиха мащабни наводнения в Афганистан и Пакистан, убивайки повече от 1000 души“, изтъква Ван Дайк. Наводненията също така разселиха 1,5 милиона души.

В Амазонка настъпи суша. „Горските пожари, предизвикани от горещото и сухо време, изгориха повече от 52 хил. кв. км земя само през септември, освобождавайки огромни количества парникови газове“, подчертава ученият.

Експертите посочват, че сезонните климатични прогнози за 2025 г. и настоящите условия предполагат, че сушите могат да се влошат в Северна Южна Америка, Южна Африка и някои части от Азия. По-влажните региони като Сахел и Европа могат да бъдат изправени пред повишен риск от наводнения.

Водата е нашият най-важен ресурс и бедствията, свързани с нея – както наводненията, така и сушите – са сред най-големите заплахи, пред които сме изправени, заключава Ван Дайк.