Военният риск няма да спре морската търговия в Черно море

Още през септември Черно море беше обявено от Обединения комитет на застрахователите за зона с повишен военен риск. Това означава, че се увеличават премиите по застрахователните полици и всички разходи на вносителите и износителите. Тази цена се прехвърля върху крайните потребители. Това коментира капитан далечно плаване и юрист Димитър Карагеоргиев от Адвокатско дружество „Карагеоргиев“, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria.

За българския бизнес това означава увеличаване на оперативната цена и необходимост да се проверяват търговските договори за продажби и по-конкретно уговорките за неустойки, обезщетения, отговорности, добави Карагеоргиев.

Той подчерта, че инцидентът с двата кораба в Черно море, които бяха атакувани с дронове в изключителната икономическа зона на България, не е нападение срещу България. Става дума за търговски кораби, които не плават под български флаг и са територия на друга държава. Изключителната икономическа зона не е акватория на страната ни, а само район, в който тя има ограничена юрисдикция върху морските ресурси, дъното и шелфа, обясни събеседникът.

Ако намалеят товарите, които преминават през пристанищата, това ще повлияе на пристанищния оператор като търговски субект, отбеляза Карагеоргиев. Но добави, че военният риск едва ли ще спре морската търговия, тъй като в тази ситуация и печалбите на търговците са по-високи.

Разходите на търговците се повишават основно от застраховката. Карагеоргиев съобщи, че застрахователните премии в Черно море са се повишили с 3-5%, но не по всички маршрути, тъй като не цялото море попада в зоната на висок военен риск.

Териториалните води на България, Грузия и Турция не са част от повишения риск и корабите, които се движат там, няма да бъдат ангажирани със заплащане на по-висока застрахователна премия. „Възможно е обаче да се увеличат оперативните им разходи, свързани с изхвърляне на отпадъци, използване на по-скъпо гориво. Това зависи от конкретния кораб“, отбеляза Карагеоргиев. 

В някои случаи застраховката се плаща от получателя на стоката, а в други случаи – от превозвача, но тя при всички случаи е изчислена от превозвача, когато дава оферта за наем на кораб, изтъкна събеседникът.

Търговците трябва да предвидят и още един елемент – отговорността им за обезщетение за вреди при недоставяне на получената стока надолу по веригата за доставки. Голяма част от бизнеса у нас е ангажиран с внос на стоки, чиято крайна точка не е България, а друга страна в Европа, посочи Карагеоргиев. В този случай зависи по кое право е сключен договорът за продажба и какви са уговорките между страните, добави той.

Според него това е по-големият риск за българските търговци, тъй като обезщетение по такъв договор може да надхвърли многократно допълнителната застрахователна премия, която наемател или чартьор у нас би платил на превозвача, за да получи товара.

Карагеоргиев подчерта, че повишаването на застрахователните премии за корабоплаването в Черно море е бизнес решение на Обединения комитет на застрахователите, което влияе на целия търговски оборот на България и останалите черноморски държави. Причината е, че кораб, който не е застрахован с наложените от морската практика задължителни застраховки каско и за отговорност към трети лица, няма да бъде допуснат в пристанищата и никой наемател няма да работи с този превозвач.

"Може да се помисли за многостранно споразумение на държавите от Черноморския басейн, което да задължава превозвачите да сключват нов тип застраховки или да променят някои видове застраховки", посочи юристът.

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.