Проектът Anrav CCUS ще позволи на „Девня Цимент“ да стане първият въглеродно неутрален завод в Източна Европа, като е първият за региона и един от седемте активни проекта в момента. Това заяви Константин Божинов, ръководител на проекта на Anrav CCUS в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria.
Значението на проекта Anrav CCUS е улавяне, оползотворяване и съхраняване на въглерода от индустриалния процес, за да не отива в атмосферата, последващото му транспортиране и нагнетяване в старото газово находище, обясни ръководителят му.
"Заводите претърпяха огромно технологично изменение, за да бъдат по-ефективни и да срещнат всички изисквания от ЕС. Инвестицията в „Девня Цимент“ към днешна дата възлиза на над 200 млн. евро", посочи събеседникът.
През 2014 г. беше пусната изцяло нова супермодерна суха пещ за производство на клинкер и смеем да твърдим, че имаме един от най-хубавите заводи в цялата група на Heidelberg Materials, но нашите конкуренти също направиха огромни инвестиции в техните заводи за цимент, уточни Божинов. „Към днешна дата циментовите заводи по-скоро приличат на паркове, отколкото на мръсни производствени площадки“, обобщи гостът в предаването.
Божинов посочи, че циментовата индустрия е отговорна за около 8% от глобалните емисии, което я прави от най-критичните генератори на въглеродни емисии. "Отчитайки всички глобални трендове за урбанизация и всичко, което предстои като Зелената сделка и озеленяване на икономиките, минава през критична инфраструктура, която трябва да бъде построена. Цялата ключова инфраструктура следва да бъде с намален въглероден отпечатък“, каза гостът.
Той припомни, че стъпките за декарбонизиране на циментовата индустрия в Европа и най-напредналите страни започнаха преди около 25 години. Това е и традиционно тежко производство, което много бавно внедрява иновации. "Интересното е, че приближавайки 2030 г. - когато се очакват резултати от Зелената сделка, сме принудени да ускорим тези процеси драстично. Циментовата индустрия е единствената тежка индустрия, която преди 20 години заяви, че ще се декарбонизира", отчете Божинов.
Във връзка с целта Европа да стане климатично неутрална до 2050 г. Божинов посочва, че циментовата индустрия има готовност да постигне резултатите, които са обявили до 2030 г. - да намалят с 50% въглеродния отпечатък на циментовото производство сравнение с 90-та година.
Проектът Anrav CCUS ще струва около 750 млн. евро, като в края на миналата година получихме безвъзмездно финансиране по фонд „Иновации“ в порядъка на около 190 млн. евро, което представлява 30% от капиталовите разходи, обяви Божинов.
Пред „Дневня Цимент“ не стои въпросът дали искаме да си преправим бизнес модела, а на нас ни се налага поради идващата Зелена сделка. "Проектът цели да се избегнат глобите, които иначе биха наложили от ЕК за около 80 евро на въглеродна емисия", заяви Божинов.
"На теория първият ефект от проекта трябва да се отчете между 2035-2040 г., защото през 2050 г. Европа очаква, че ние ще сме там. Стои въпросът обаче доколко Европа ще се справи с предизвикателството на Зелената сделка", коментира Божинов.
Целия разговор гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.


Зеленски се оплака от забавяне на доставки от Запада
Опасно време в половин България утре
Възстановиха движението на пътя Бургас - Варна след катастрофата с жертва
От 1 януари електромобилите в ЕС ще се зареждат с банкова карта
Хороскоп за 23 ноември 2026
Сривът в оценките на технологичните акции открива инвестиционни възможности
Преговорите на ООН за климата CO31 се провалиха след остри спорове
Пол Грифитс: Структурата на пазара не се е променила
Тихото напускане: Служителите просто искат работа, която не ги съсипва
Лула се насочва право към фискалната пропаст в Бразилия
Това Porsche трябваше да бъде почти „вечно“
Ferrari показа нов модел, проектиран за писта, но с разрешение за пътя
Само срещу 4100 долара американец се сдоби с кола за 140 000 долара
Евро 7 ще може да спира PHEV по време на движение
Пенсионер си направи Bugatti Type 35 за 6000 евро
Митрофанова се поклони пред покойния митрополит Гавриил с бели рози
Седем години след катастрофата с трима загинали делото остана без съд в Смолян
Изписват от „Сърце и Мозък“ лекаря, пострадал при тежката катастрофа на „Тракия“
Рецептата Dnes: Домашна лютеница