Южна Америка се очертава като основен доставчик на стратегически важни суровини за ЕС

Тъй като търсенето на стратегически значими суровини в рамките на Европейския съюз (ЕС) не е удовлетворено, блокът подписа редица споразумения със страни от Южна Америка, за да запълни дефицита, пише Euronews.

След като войната на Русия срещу Украйна накара Европа да признае зависимостта си от Москва по отношение на доставките на газ, нарастващата геополитическа несигурност също така принуди ЕС да преразгледа пътя на суровините, необходими за своя енергиен преход. 

Въпреки че общото търсене на ЕС не е напълно задоволено, няколко държави членки все още произвеждат стратегически значими суровини.

Франция осигурява 76% от хафния, използван в ЕС, Белгия произвежда 59% от арсена, Финландия - 38% от никела, а Испания - 31% от стронция.

От 34-те стратегически важни суровини, присъстващи в списъка на ЕС, 25 се добиват в Южна Америка.

Въпреки че Бразилия като цяло е най-важният доставчик на такива суровини от региона на Южна Америка за ЕС, 79% от доставките на рафиниран литий за блока идват от Чили.

Очаква се търсенето на литий в ЕС да се увеличи 12 пъти до 2030 г. и 21 пъти до 2050 г., прогнозира Европейската комисия (ЕК).

През февруари трябва да влезе в сила търговско споразумение с Чили, което ще бъде първото, съдържащо разпоредба, посветена единствено на енергията и суровините.

През декември 2024 г. ЕС и южноамериканският търговски блок МЕРКОСУР също така постигнаха предварително споразумение за намаляване и премахване на различни износни мита, както и за сваляне на някои експортни ограничения.

Основни доставчици на стратегически важни минерали за ЕС през 2023. Източник: Европейска комисия

Предизвикателствата при експлоатацията на стратегически важни суровини

Бумът в търсенето на такива суровини може да предложи огромни икономически възможности за Южна Америка.

Експлоатацията на тези ресурси обаче доведе до значителни предизвикателства по отношение на въздействието им върху околната среда и нарастването на социално-екологичните конфликти.

Според проучване относно екологичните права и конфликтите за суровини в Южна Америка, проведено от Германския институт за международни въпроси и сигурност, над 40% от екологичните конфликти са свързани с добива на минерали.

Въпреки че ЕС подчертава, че последното споразумение предлага „разпоредби за устойчив добив и принципи за оценки на въздействието върху околната среда“, опасенията като устойчивостта на водно-интензивния добив на литий остават.

Отвъд Южна Америка

Сред най-големите глобални доставчици на стратегически важни суровини за ЕС изпъкват още САЩ, които осигуряват 67% от берилия. Австралия стои зад 25% от вноса на коксови въглища, а Русия предоставя 40% от паладия. Казахстан е отговорен за 36% от вноса на титан и за 71% от доставките на фосфор за блока. Катар осигурява 35% от вноса на хелий, а Турция стои зад 63% от доставките на антимон, 99% на бор и 51% на минерала фелдшпат.

В Африка Мароко е отговорен за 27% от вноса на скали, богати на фосфат, докато Гвинея стои зад 63% от вноса на алуминий под формата на боксит. Демократична република Конго осигурява 63% от вноса на кобалт и 35% от доставките на тантал. Южна Африка стои зад 93% от доставките на иридий, 36% от вноса на паладий, 71% от този на платина, 81% на родий, 41% на манган и 94% на рутений.

Все пак Китай остава най-големият доставчик на жизненоважни минерали за ЕС, като азиатската страна е отговорна за 45% от вноса на барит, 65% на бисмут, 71% на галий, 45% на германий, 97% на магнезий, 40% на естествен графит, 85% на леки редкоземни елементи (LREE), 100% на тежки редкоземни елементи (HREE), 67% на скандий, 62% на ванадий и 32% на волфрам.