Как цифровият паспорт на мебелите отваря нови бизнес възможности?

С въвеждането на европейския цифров паспорт за мебелите на преден план ще излязат фирмите, които предлагат устойчив, качествен продукт с дълъг живот и добра сервизна поддръжка. Това каза проф. д-р Васил Живков, председател на Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria.

"Ще има едно обръщане на пазара. И колкото по-бързо се настроят фирмите за този процес, толкова по-конкурентни ще бъдат на пазара“, коментира той. И допълни, че това отваря и бизнес възможности за компаниите в бранша – установяване на фирми за поправка, рециклиране и развиване на активен вторичен пазар по подобие на този в Западна Европа. Очаква се и да стимулира и промени в поведението на потребителите, където до голяма част все още съществува манталитетът, че непотребните мебели се изхвърлят на улицата.

Европейският цифров паспорт за мебелите е своеобразен „личен картон“ на всяко изделие и ще проследява жизнения му цикъл – от производството, през експлоатацията, до рециклирането или повторната употреба. Той ще съдържа информация за използваните материали, произход, наличие на вредни вещества, указания за експлоатация и ремонт, гаранционни условия, възможности за повторна употреба, вторичен пазар и дори техническа информация за подмяна на части.

Идеята е да може да се проследи целият жизнен цикъл на един продукт, да се насърчи използването на повече материали, които могат да се рециклират, и да се намали въглеродния отпечатък.

Събеседникът обясни, че паспортът за мебелите ще гарантира, че в рамките на 5 години производителят е длъжен да осигури резервни части, ще бъде указано как ще завърши жизнения цикъл на продукта и дали производителят може да го вземе, възстанови и дали ще може да се препродаде на вторичния пазар.

Живков отбеляза, че с регламента, ако изхвърлянето на мебели стане трудно и платено – тогава потребителят ще се замисли дали да не инвестира в по-дълготраен продукт и ще започне да цени цифровия паспорт, подобно на енергийния клас на електроуредите. Наред с това ще има много по-голяма осъзнатост от ползите на рециклирането и кръговата икономика. 

В България вече има и капацитет за рециклиране на дървесни материали – фирми събират и преработват стари мебели и ги превръщат в плочи от дървесни частици. Металните елементи също се оползотворяват. „Проблемът са тапицираните мебели – пяната, текстилът, лепилата, където нямаме добри възможности за рециклиране“, посочи Живков.

Новият регламент обаче ще създаде и административна тежест на бизнеса. Гостът коментира, че въвеждането на цифров паспорт изисква човешки ресурс, обучение и инвестиции, особено от малки и средни предприятия. „Апелираме за опростени и лесни за прилагане правила, които да не пречат по-скоро да подобрят работата на фирмите“ и помощи за микро, малки и средни предприятия, така че те да могат да се справят с предизвикателствата, каза Живков.

Съществуват и опасения от някои фирми, че в цифровия паспорт ще трябва да разкриват чувствителна информация – материали, конструктивни решения, ноу-хау – която може да бъде използвана от конкуренцията. Освен това все още не е изяснен механизмът дали ще трябва да се издаде нов цифров паспорт на мебелите при препродажба.

Още от разговора вижте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.