IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Start.bg Posoka Boec Megavselena.bg Chernomore

Високи такси и забавена продукция – как Босфорът влияе на българското корабостроене

Турция ощетява българското корабостроене и вноса след пет увеличения на таксите през Босфора и пречки пред преминаването на кораби

07:32 | 20.11.26 г.
Снимка: ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ ЕАД
Снимка: ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ ЕАД

Общо пет увеличения до 6,70 долара е направила Турция на таксите за преминаване на двата пролива – Босфор и Дарданели, през последните 5 години, като те ощетяват и българските корабособственици, но и оскъпяват вносните стоки в България. Това става ясно от писмен отговор на транспортния министър Георги Пеев от 16 ноември на въпрос, зададен от депутата от „Демократична България“ Чило Попов.

Въпреки опитите на Министерството на транспорта и съобщенията да разреши проблема при разговори и срещи с представители на турската страна, до момента не е постигнат резултат – Турция вярва, че е в правото си да повишава таксите, а българската страна разчита на външното министерство за тълкувания на споразуменията.   

В писмото си до транспортния министър Чило Попов отбелязва, че в сектора на корабостроенето и кораборемонта в България са заети над 10 000 души по данни на браншовите организации, като се произвежда сложна продукция с висока добавена стойност за международния пазар. Голяма част от тази продукция е предназначена за международни клиенти, към които единственият път е през протоците Босфор и Дарданели, където обаче цените за преминаване се повишават.

„Браншът сигнализира за зачестили случаи, в които турската страна поставя повишени и непредвидими изисквания за преминаването на продукцията на българските корабостроителници, отбелязва Попов. Той дава за пример проблем с хибриден плаващ док с дължина 85 м и товароподемност 2500 т, построен в България.

Попов пита транспортното министерство какво е направило във връзка с многократното едностранно повишаване на таксите за преминаване през Босфора и Дарданелите през последните години. Депутатът припомня, че след октомври 2022 г. те са повишени около пет пъти чрез преизчисляване на златния франк, в който са определени по Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., а след това са повишавани отново.

„Поскъпването и непредвидимостта на преминаването пряко намаляват конкурентоспособността на българските корабостроителници и кораборемонтни заводи. Корабособствениците пренасочват поръчки към турските корабостроителници, за които този разход не съществува“, пише Попов.

По думите му така се изкривява конкуренцията на черноморския пазар в ущърб на българските предприятия. Депутатът припомня, че още през 2022 г. е изпратено писмо до турската страна по темата и пита поставян ли е въпросът за таксите и изискванията за преминаване при последващи срещи с турската страна.

Ефект не само върху износа, но и върху вноса

В отговора си транспортния министър Георги Пеев признава за проблема с повишаването на таксите, като отбелязва, че увеличената цена на транзита през проливите влияе и върху общата цена на вносните стоки в България.

Въпреки че българската страна многократно е поставяла въпроса пред турските власти, към момента решение не е намерено. Пеев заявява, че темата за повишените такси е обсъждана и по време на срещи с посланика на Турция у нас, и пред министъра на транспорта на Турция, и с официални писма пред Министерство на външните работи.

От отговора на Турция обаче става ясно, че страната не вижда нарушение на разпоредбите на Конвенцията на Монтрьо от 1936 г., която според тях остава непроменена и ще продължи да бъде прилагана. За тълкуването на самата Конвенция транспортното министерство насочва към това на външните работи.

С колко е поскъпнало преминаването на кораби

Таксата за преминаване през двата протока е повишена на 7 октомври 2022 г. до 4,08 долара. През 2023 г. следва ново повишение до 4,42 долара, през 2024 г. – до 5,07 долара, а от 1 юли 2025 г. – до 5,83 долара. От 1 юли тази година е имало ново поскъпване до 6,7 долара.  

След официално писмо от 2022 г. до тогавашния транспортен министър на Турция във връзка с ръста на таксите, е изпратен отговор, че „...тарифата, определена в Конвенцията Монтрьо от 1936 г. относно данъците и таксите, остава непроменена и ще продължи да бъде прилагана, което означава, че не е направено изменение на разпоредбите на Конвенцията, което да изисква описаната в нея процедура за уведомяване."

Българското транспортно министерство е поискало становище и от МВнР, като се оказва, че въпросът е поставян и от гръцката страна. Темата е повдигана отново през 2024 г. и през 2025 г. Според турската страна обаче таксите не са актуализирани от повече от четиридесет години, а за последен път са определени през 1983 г.

Турските власти приемат увеличаването на таксите като актуализиране на турската равностойност на златния франк, което според тях не е в нарушение на Конвенцията за черноморските проливи, подписана в Монтрьо през 1936 г. (Конвенция Монтрьо). Таксата за преминаване на проливите е определена в златни франкове, които са излезли от обращение, докато цената на златото се променя, става ясно още от отговора.

„Настоящото увеличение на таксите с 15% до 6,7 щатски долара на нето тон е в над два пъти по-малко, ако тези такси са пресметнати на база стойността на златото към днешна дата“, пише още в отговора на Пеев. В него се уточнява и че компетентното ведомство във връзка с тълкуването и прилагането на международни договори е Министерството на външните работи.

„Във всеки случай, таксите не трябва да бъдат по-големи от необходимото за покриване на разходите за поддържане на проливите“, отбелязва транспортният министър. В тази връзка многократно е отправяна молба към турската страна за данни за механизма, по който са определени увеличенията в тарифата. Такива обаче Турция не е предоставила до момента.

Случаят с плаващия док на Adria Docks

В края на юли тази година „ТЕРЕМ – КРЗ Флотски Арсенал - Варна“ предава на хърватската компания Adria Docks първия по рода си хибриден плаващ док, построен в България. Проектът има голямо значение за компанията, защото с него се възобновява корабостроителството в завода.

Съоръжението потегля от Варна за Трогир на 11 септември, пише в публикация на хърватската компания. Вместо да пристигне там скоро след това обаче, хибридният док достига Хърватия едва в четвъртък, на 19 ноември.

Чило Попов се позовава на специализирани издания, според които причина за забавянето е това, че два пъти турските власти не са допуснали преминаването на дока през Босфора и той е бил връщан в български води.

„Официална причина за отказа не е съобщена. По неофициална информация тя е свързана с изискване за придружаване от турски съдове – услуга, която е изключително скъпа“, посочва Попов. Maritime.bg пише през октомври, че Турция за втори път е отказала преминаването през Босфора на хибридния плаващ док. Първият път той е бил върнат към Бургас за отстраняване на забележки по една от рампите, докато официална информация за втория отказ няма. Представител на медията в Истанбул обаче коментира, че вероятно става дума за поискан турски ескорт.

По тази тема Министерството на транспорта и съобщенията отговаря, че не разполага с информация за отказано преминаване през проливите на съдове на български корабособственици и кораборемонтни заводи, или за поставени допълнителни изисквания. Спреният на два пъти док обаче не е български, а е собственост на хърватското дружество, поръчало изработването му.

Военните действия в Черно море също влияят негативно

В началото на месеца Българската национална асоциация по корабостроене и кораборемонт изпрати писмо до властите, в което предупреждава, че браншът е пред срив заради военните действия и влошената среда на корабоплаването в Черно море.

По данни на Асоциацията, цитирани от maritime.bg, запитванията за кораборемонт са спаднали с между 40% и 60%, а производственото натоварване – от 20% до 60% в различните заводи през октомври 2026 г. спрямо същия месец на 2025 г. Отменени са договори за ремонт на стойност 4,2 млн. евро, а трафикът през Босфора е спаднал с около 50%.

От бранша настояха България да инициира пред Европейската комисия (ЕК) създаването на специален компенсаторен механизъм за компаниите от морската индустрия, претърпели доказани икономически загуби заради военния риск. Те предложиха и да бъде създаден европейски гаранционен или презастрахователен механизъм, който да ограничи ръста на застрахователните премии за военен риск.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 07:32 | 20.11.26 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини
Още от Индустрия виж още

Коментари

Финанси виж още