Повече часове по математика и природни науки предлага образователният министър

Министерството на образованието и науката (МОН) ще работи за по-хибридни профили, насочени към природните науки и математиката. Работи се по промяна на учебните програми, учебния план, увеличаване на часовете, осигуряване на повече учители. Математиката и природните науки ще бъдат в основата на професиите на бъдещето. Това каза пред БНТ Красимир Вълчев, министър на образованието и науката.

"Прогнозите са, че днешните ученици ще сменят три пъти професии по време на трудовия си живот. Това означава, че те постоянно ще трябва да се адаптират и да учат. Голяма част от тях ще бъдат активни до 2075 година. Можем да предположим, че професиите на бъдещето ще изискват по-широка база от умения и компетентности. Нашата система е прекалено амбициозна откъм специализации. Ако погледнете професионалното и профилираното образование в гимназиален етап, ние имаме доста амбициозни профили“, отчете министърът.

Той уточни, че няма да се направят много по-леки учебните програми, а да се освободи пространство за упражнения и трупане на знания по математика, физика и български език. Вълчев заяви, че матура по математика, ако има, няма да е скоро, защото трябва да се направт много неща преди това. „Основното ни ограничение да разширим изучаването на математика в гимназиален и прогимназиален етап е липсата на учители по математика“, каза Вълчев.

Той подчерта, че дефицитите в системата към момента са свързани с многото допълнителни предмети. „Не остава време, възпроизвеждаме културата на заучаване", коментира Вълчев. „Това най-остро се вижда при математиката и физиката за сметка на чужди езици. В гимназиален етап има повече часове по чужди езици сумарно във всички училища, отколкото по математика и природни науки, взети заедно", отбеляза Вълчев.

Ето защо образователното министерство готви промени.

„Едно от предложенията, които ще направим в Закона за предучилищното и училищното образование, е да направим по-хибридни профили. По-широката основа е по-добрата парадигма за бъдещето. Една от най-важните цели е да освободим пространство – време на учителите и учениците. Можем да жертваме част от амбицията на профилираното образование, защото ако погледнете учебните планове на профилите, те са прекалено натоварени и трудни", каза Вълчев и допълни, че идеята е да има „повече часове за затвърждаване на умения, дълбоко учене, упражнения, особено по математика и физика виждаме драматичен проблем". 

Ще има и предложения за задължителен час по религия и добродетели.

„Това е начин и да обединим усилията си с вероизповеданията, с Българската православна църква най-вече – да направим децата добри хора", посочи той като добави, че според учителите „при тях децата стават по-ученолюбиви, освен че намалява агресията".

По темата за въвеждането на оценка „дисциплина" Вълчев коментира, че и в училище, и в обществото ни доминира усещането за липса на ред. По думите му дисциплината е базова предпоставка за добро обучение. Учителите в момента се чувстват безпомощни, заради неработещата санкционираща система.

МОН ще предприеме мерки и по отношение на изтичането на медицински кадри. Според данните на министъра всеки четвърти завършил медицина е избрал да упражнява професията извън България.

„Ще предложим за професионално направление „Медицина“ обвързването на част от приема с договори с лечебни заведения, което ще ги мотивира да останат“, посочи министърът. По думите му проблемът е при медицинските сестри, като основната мярка би била да се повишават възнагражденията.