Учебните програми се разширяват, но децата забравиха да четат

Всички държави от Европейския съюз (ЕС) показват слаби резултати на последните тестове на PISA за 2025 година, в които участват всички държави от ЕС, както и кандидатите за членство, с изключение на Босна и Херцеговина, пише в доклад на Европейската комисия за представянето на европейските ученици в тестовете.

В доклада се обръща внимание, че недостатъчните постижения се увеличават. Общността има цел делът на 15-годишните с недостатъчни постижения, които не достигат минималния праг на компетентност по четене, математика и природни науки в тестовете, да бъде под 15% до 2030 г.

Но последните данни показват, че средно почти 34% от учениците имат слаби резултати по математика, малко над 31% - по четене и почти 26% - по природни науки. От 2015 г. делът на учениците с недостатъчни постижения се е увеличил с 11,6 процентни пункта по математика, с 11,3 процентни пункта по четене и с 4,8 процентни пункта по природни науки.

Единствено Естония постига целта по отношение на природните науки (и дори влиза в челната десетка), но нито една държава не постига целите в други две области на оценка – четене и математика. Данните показаха, че българските ученици се справят по-зле от повечето си връстници в ЕС, а начело в оценките са азиатските държави.

Децата в Европа изостават още от своите връстници в Канада, Япония, САЩ и Великобритания. Най-добре в ЕС се справят децата от Естония, Полша, Ирландия, Финландия и Литва, показват още данните от тестовете.

Забравихме да работим за базовите умения на децата

Проблемите в образованието не са от днес. В доклади, изготвени по поръчка на Европейската комисия от ноември 2025 г., се отчита непрекъснато влошаване на уменията на учениците от всички страни по отношения на базовите познания – четене, математика и природни науки, които се оценяват от тестовете на PISA. Според коментарите стремежът към увеличаване на учебните програми неволно поставя на заден план основата, която трябва да имат учениците.

В анализите се обръща внимание и на екранното време – заради пандемията от коронавируса то се увеличава значително, като децата дълго време общуваха онлайн. Според анализаторите новите технологии продължават да присъстват в ежедневието на децата, но не се използват ефективно и само разсейват, а не помагат на учениците. Сега към тази оценка от ЕК добавят и извода, че общуването в социалните мрежи отслабва възможностите на децата да работят със сложни и дълги текстове.

Нещо повече – децата често използват изкуствен интелект, за да им обобщи текстове, а това влошава резултатите по природни науки. Единственото изключение е България – тук изкуственият интелект има положителен ефект, но това не е статистически значимо за целия ЕС, се казва още в оценката на комисията.

Една от най-важните части от процеса на образованието, разбира се, са учителите, а директорите в много държави съобщават за недостиг на учители, който се задълбочава след края на пандемията от коронавируса. В отдалечени региони липсват учители по технически, както и други специализирани предмети, което е още едно предизвикателство за процеса. Липсата на учители за ранните класове създава пропуски в учениците, които обичайно не се преодоляват, а се задълбочават с времето.

На качеството на образованието влияе подготовката на учителите, но и също и такива фактори като дължината на учебните часове, както и големината на класовете. Обичайно в държавите от Западна Европа класовете, особено в началното образование, са между 20 и 25 ученици, докато в Централна и Източна Европа те са по-големи. Анализите показват, че работата в по-малки и компактни групи, с подходящи учебни материали подобрява уменията на учениците и особено видимо е това с резултатите по математика.

Предизвикателство пред обучението особено в големите градове в Западна Европа е миграцията, която прави класовете мултикултурни и мултилингвистични. Това налага навлизането на езиково обучение и предмети на различни езици, както и часове, в които се обръща внимание на културните различия, но това не оказва ефект върху базовите умения на учениците.

Все още остава и проблемът с уязвимите ученици от маргинализирани общности или бедни семейства, въпреки че през последните години достъпът до образование стана по-широк за тези ученици.

Именно в тези групи участието на родителите в образователния процес не е широко, а все повече държави признават, че то е от значение не само за цялостното благополучие на децата, но и конкретно за академичните умения. В някои държави дори има "институционализиране" на родителското участие – например чрез създаването на групи и съвети, чрез които представители на родителите участват в училищния живот. Тези инициативи обаче са неравномерни, дори и в рамките на една държава.

Но отсъствието на родителска подкрепа също е фактор за влошаване на уменията на учениците, особено в по-горните класове.

Според заключенията на ЕК проблемите, които се наблюдават в образованието от години, не могат да бъдат решени самостоятелно от системата и налагат подход, в който се включва цялото общество.