Кои са големите предизвикателства пред италианската икономика?

От ключово значение е да се подобри достъпът до работа на жените и равнището на образованието, както на училищно, така и на професионално ниво. Макар че в Италия през последните 10 години делът на висшистите сред младите хора на възраст между 25 и 34 години е нараснал с 6 процентни пункта, достигайки 78 на сто през 2022 година, той продължава да е със 7,4 пункта под средноевропейската стойност, а ако се вземе предвид възрастовата категория 25-64 години, разликата достига 16,5 пункта. 

Към всичко това се добавя и изтичането на мозъци, което допълнително влошава отрицателния баланс на недостатъчно използване на човешки ресурси.

Климатични промени и енергиен преход 

Изменението на курса означава ефективно справяне с климатичните промени и извънредните екологични и енергийни ситуации. В Италия тези ситуации са две: недостиг на вода и енергийна бедност. При първата трябва да се подчертае, че снабдяването с вода на национално равнище е достигнало исторически минимум през 2022 година или с почти 50 на сто по-малко, отколкото през периода 1991-2020 година. Към този сериозен проблем се прибавя и състоянието на трайна нестабилност на водната инфраструктура.

Близо 42 на сто от водата, постъпваща във водопроводните мрежи, не достига до потребителите заради лошата поддръжка и въпросът с управлението на водните ресурси трябва спешно да бъде разрешен. Със сушата, която се превръща във все по-често срещано явление, се засилва необходимостта от по-ефективни системи за водоснабдяване, за да се избегнат и щети върху селското стопанство. 

Що се отнася до енергийната бедност "17,6 на сто от семействата, заплашени с бедност, признават, че не са в състояние да отопляват както трябва жилищата си, а 10,1 имат просрочени сметки", отчита Istat в доклада си. 

Ще има ли промени в производствената система?

Въпреки редица примери за устойчивост италианската производствена система бе засегната през последните години от пандемията и енергийната криза.

Според експертите "през последните десетилетия италианската производствена система изпъква в сравнение с водещите европейски икономики заради слабата производителност на труда, придружена от по-умерения растеж на разходите за труд и слаба склонност към иновации, както в количествено, така и в качествено отношение".

Все пак са налице и някои добри практики: най-иновативните компании са продължили да инвестират в научноизследователска и развойна дейност, като делът им е нараснал с 13,7 пункта спрямо 2018 година. 

По отношение на екологичната устойчивост през 2022 година 60 на сто от промишлените компании и половината от подразделенията, занимаващи се с пазарни услуги, са укрепили устойчивите си производствени системи. 

Приемствеността при тези примери е от ключово значение за Италия на бъдещето.

/БТА/