До 2050 г. близо 40% от населението на Източна Азия и Европа ще бъде на възраст над 65 години. Най-балансираната работна сила ще бъде в Южна и Югоизточна Азия, Африка и Близкия изток. Това ще промени икономическия растеж и геополитическия баланс на силите, пише NYT.
В продължение на десетилетия доминиращите световни сили се възползваха от голямото население в трудоспособна възраст, което подхранваше икономическия растеж. В същото време, поради големия брой млади хора, повечето развиващи се страни трябва да изразходват оскъдните си ресурси за отглеждане на деца, което ги лишава от икономически възможности.
Най-добрите в демографско отношение места по света се променят бързо.
Първата голяма промяна настъпи в Япония: към 2013 г. една четвърт от населението беше на възраст над 65 години. Това превърна Япония в най-застаряващата голяма държава в историята. Южна Корея, Великобритания и Източна Европа, както и Китай, могат да последват стъпките ѝ.
В същото време много бедни страни с ниски доходи за първи път в историята разполагат с огромна работна сила в трудоспособна възраст. Ще успеят ли те да се възползват от тази възможност?
Демографията в света вече се е променила до неузнаваемост. Европа се свива. Китай намалява, а Индия, която има много по-младо население, ще изпревари Китай и по брой на населението тази година. Това обаче е само началото
Прогнозите са категорични и стряскащи: до 2050 г. хората на възраст над 65 години ще съставляват почти 40% от населението в някои части на Източна Азия и Европа. Това е почти два пъти повече, отколкото във Флорида, "столицата на пенсионерите" в Америка. В същото време броят на хората в трудоспособна възраст, които ще трябва да издържат всички тези пенсионери, ще намалее значително.
Никога досега не е имало толкова застаряващи държави.
В резултат на това експертите прогнозират, че някои неща, които се приемат за даденост в богатите страни - пенсионната възраст, самите пенсии и строгите имиграционни политики - ще се нуждаят от "основен ремонт". Също така сегашният дял на богатите страни в световния БВП неизбежно ще се свие, смятат икономистите.
Европа, САЩ, Китай и други водещи икономики с най-многобройно население в трудоспособна възраст, коригирано спрямо общия брой на населението, ще бъдат изправени пред драматични промени. Навремето именно изобилието на работна ръка беше двигател на икономическия им растеж.
Всички тези страни вече застаряват. ООН прогнозира, че скоро Южна и Югоизточна Азия, Африка и Близкият изток ще имат най-балансираната работна сила. Според експертите тази промяна ще промени икономическия растеж и геополитическия баланс на силите.
В много отношения един застаряващ свят е триумф на развитието. Благодарение на това, че стават все по-богати, хората живеят по-дълго, остават по-дълго здрави и имат по-малко деца. В същото време възможностите за по-бедните страни са огромни. Когато раждаемостта намалява, страните могат да разчитат на така наречения "демографски дивидент": нарастващата работна сила със скромен брой зависими лица подхранва икономическия растеж. Възрастните с по-малки семейства разполагат с повече свободно време, за да отглеждат децата си и да инвестират в тях. Освен това пазарът на труда се попълва с жени - и това също подхранва икономическия растеж.
Демографията обаче не е съдба ("Демографията е съдба" е цитат на френския философ Огюст Конт) и дивидентите не се изплащат автоматично. Без необходимия брой работни места голямото население в трудоспособна възраст може да доведе до нестабилност вместо до растеж. А дори и в напреднал процес по застаряване богатите държави още дълго време ще се радват на икономически ползи и висок жизнен стандарт.
През 90-те години на миналия век доминиращите световни сили имаха голямо население в трудоспособна възраст. Други държави обаче бяха все още много млади. Днес по-голямата част от Европа застарява, а Япония застарява още по-бързо. През 2050 г. повечето от днешните най-богати държави ще бъдат много застарели. Други, напротив, за първи път ще имат значително население в трудоспособна възраст.
Няма как обаче да избягаме от икономическата логика.
"На теория тези промени не би трябвало да изненадват никого, но те изненадват", казва Микко Мурскюла, директор на Института за демографски изследвания "Макс Планк". „И не защото не сме знаели, а защото от политическа гледна точка е изключително трудно да се реагира на тях", допълва анализаторът.
07:33 | 18.07.23 г.
