Застаряването и зеленият преход са по-голяма заплаха за световната инфлация от геополитическите разломи

Това е интуитивно привлекателна и донякъде тревожна теза: глобализацията през последните 30 години намали инфлацията в целия свят, тъй като евтиният внос от Китай понижи цените на дрехи, играчки и електроника за потребителите от богатите страни, но геополитическото фрагментиране на световната икономика сега излага всичко това на риск, пише колумнистът на Financial Times Алън Бийти. Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард предупреди през април, че ескалацията на напрежението между САЩ и Китай може да навреди на веригите за създаване на стойност и да тласне световните потребителски цени нагоре с 5 процента.

В действителност нещата не са толкова зле, смята обаче Бийти. Според него няма съмнение, че едно хаотично широкомащабно икономическо отделяне би засегнало растежа и би повишило цените. Настоящите геополитически напрежения обаче едва ли ще породят катаклизми, тъй като глобализацията (и по-специално по-евтините стоки) има по-малко общо със задържането на инфлацията, отколкото предполага интуицията.

По-притеснителна е възможността по-дълбоки глобални структурни сили да повишат цените за години, може би десетилетия в бъдещето, категоричен е авторът.

Съвместното съществуване на възхода при глобализацията след Студената война и „голямата умереност“ (ниска инфлация и стабилен растеж) е на пръв поглед правдоподобно. На практика обаче икономистите откриха само скромна връзка и вместо това посочват промените в паричната политика, по-ниските инфлационни очаквания и намаленото повишаване на заплатите, като фактори за цените.

От една страна, периодите не съвпадат напълно. Периодът на „хиперглобализация“, когато световната търговия и глобалните мрежи за стойност се разрастваха най-бързо, продължи от края на 90-те години до малко преди началото на световната финансова криза през 2008 г. До този момент спадът на инфлацията в богатия свят до голяма степен вече се бе случил, пише Бийти.

Второ, като се има предвид, че стоките са много по-търгувани от услугите, бихме очаквали нарастващи инфлационни диференциали между двете. Всъщност разликата остана постоянна до след края на финансовата криза, когато инфлацията на услугите всъщност спадна, докато тази при стоките се повиши.

Като груба оценка за въздействието на по-евтиния внос, тези стоки, обект на евтина китайска конкуренция, като дрехи, обувки и електроника, съставляват доста малка част от кошницата с потребителски цени. В еврозоната облеклото и обувките са около 5% от нея, в сравнение с 15% за жилища и комунални услуги (и това е тясна мярка за жилищните разходи) и 10% за ресторанти и хотели.

Нито пък интеграцията на големите страни със среден доход автоматично намалява инфлацията. Тя означава увеличаване както на предлагането, така и на търсенето. По време на глобалната продоволствена криза от 2007- 2008 г. една много често срещана история беше, че по-богатите домакинства в страни като Китай повишават цените на суровините, като ядат повече ресурсоемки храни, особено месо.

Това ни води до предупреждението на Лагард, смята Алън Бийти и допълва, че глобално увеличение от 5 процента в допълнение към съществуващата инфлация звучи ужасяващо. При по-внимателен преглед обаче основните допускания, макар и задълбочени и интересни, звучат повече като мисловен експеримент, а не като сериозна прогноза.

Икономистите от ЕЦБ правят модели на свят, който се разпада на геополитически блокове, поставящи едни срещу други немитнически бариери като регулации и стандарти. Но тези групировки се основават на минали гласувания в ООН. До голяма степен политическата позиция не е равносилна на присъединяване към един блок, който да понесе икономически удари от друг.

В този сценарий Индия, например, е в лагера около Китай. Но на практика е много малко вероятно Ню Делхи, макар и да е скептично настроено към военната и външнополитическата подкрепа на САЩ и ЕС за Украйна, да обвърже търговската си съдба с геополитически съперник като Китай - особено предвид амбициите на Индия да изнася промишлени стоки за Европа. В момента големите развиващи се пазари - Индия, Индонезия, Бразилия - се стремят да останат икономически необвързани.

Освен това оценките се основават на първоначален шок, при който икономиките да намират нови източници на внос и експортни пазари в собствената си геополитическа сфера. Една гъвкава реакция на шока би намалила драстично увеличението на цените - от 5% на 1%.

И така, ще се върнем ли скоро към нормалната ниска инфлация, се пита авторът. Според него отговорът е: "Не толкова бързо". Причината е, че други глобални сили действат - например демографията. Застаряването на населението в световен мащаб вероятно ще намали предлагането на работна ръка и може да увеличи преговорната сила на работниците, което означава, че по-високата инфлация може да доведе до спирали "заплати-цени". Цената на зеления преход също, с огромните инвестиции, които трябва да бъдат направени за нови технологии и изоставянето на стари, създава несъответствие между търсенето и предлагането, което вероятно ще увеличи цените.

Тези структурни сили вероятно са по-важни от заплахата от геополитически разломи и увреждане на глобалната система за търговия със стоки – разбира се, ако изключим катаклизъм в предлагането, като например китайска инвазия в Тайван, пише в заключение Алън Бийти за FT. Начинът, по който подобни шокове при ценовите равнища ще се отразят на средносрочната инфлация, зависи от това как ще реагират централните банки, работниците и работодателите. Но тези, които тревожно наблюдават геополитическото напрежение и го обвързват с издръжката на живота, вероятно търсят на грешното място, допълва авторът.