Доларизацията – спасението на Аржентина от хиперинфлацията?

Водещият кандидат за президент на Аржентина, Хавиер Милей, определено е интересна личност, която привлича общественото внимание – той иска да премахне централната банка, либертарианец е и има пет клонирани кучета. Едно от неговите предложения обаче кара редица икономисти да се замислят: доларизиране на икономиката на Аржентина, пише Bloomberg.

Случаят с доларизацията е ясен: от 1980 г., по един определен показател, Аржентина има среден годишен темп на инфлация от над 200%. Значителни части от икономиката ѝ вече са преминали към използването на долари и криптовалути. Защо страната да не стигне докрай и да не си осигури стабилна валута, която политиците да не могат да манипулират?

За аржентинците ще бъде по-лесно да запазят спестяванията си, икономическите изчисления ще бъдат по-лесни и чуждестранните инвеститори ще бъдат насърчавани да навлязат на този пазар.

Освен това стойността на песото се очаква да спадне със 70% през следващата година, което едва ли е знак за предстоящ обрат. По някакви причини политическата икономика на Аржентина има някои характеристики, които не са благоприятни за парична стабилност и фискална отговорност, така че по-нататъшното фино регулиране е малко вероятно да реши проблема. Необходима е драстична промяна.

Три латиноамерикански икономики - Панама, Еквадор и Ел Салвадор - вече са преминали към доларизация. Въпреки че начинанията на страните имат различна успеваемост, като Панама се справя далеч по-добре от останалите, доларизацията сама по себе си работи и за трите държави: всички те преминаха от режими на много високи нива на периодична инфлация към относителна парична стабилност. И не изглежда, че някоя от тези страни може да се върне към националната си фиатна валута в скоро време.

Има някои добре известни аргументи срещу доларизацията, но повечето от тях се основават или на недоразумения, или на разсъждение за това какво може да постигне Аржентина без доларизация.

Например, ако една страна се доларизира, тя се отказва от възможността да печели приходи от сеньораж от собствената си инфлация и вместо това прехвърля тези приходи към Федералния резерв на САЩ. Това би било проблем, ако местната централна банка се държи отговорно. Но в случая на Аржентина елиминирането на приходите от сеньораж от инфлацията е точно това, което доларизацията се опитва да постигне.

Друг аргумент е, че това, което е най-добро за икономиката на САЩ, по отношение на паричното предлагане и макрополитиката, не е непременно най-доброто за Аржентина, далечна икономика, която е частично свързана със САЩ по отношение на търговията.

В действителност обаче доларизацията е далеч за предпочитане пред алтернативата - необузданата хиперинфлация.

Някои експерти припомнят, че Аржентина вече е опитвала доларизация през 90-те години на миналия век, като е обвързала валутата си с долара. Но това беше само обещание, а обещанието за конвертируемост бе нарушено доста грандиозно, което води до евентуално възобновяване на хиперинфлацията. През 1999 г. предложението на аржентинския президент Карлос Менем за доларизация бе отхвърлено.

Това, от което се нуждае Аржентина, е истинска доларизация - така че пред правителството да няма лесен начин да се върне към парична безотговорност. Буквалната доларизация, а не просто фиксиране, е надеждна политика.

Друго по-съществено притеснение е, че доларизацията ще бъде огромен първоначален разход за правителството на Аржентина: някой ще трябва действително да измисли всички долари, които да служат като валута. Трябва да се има предвид обаче, че икономиката на Аржентина също ще придобие ценен актив - а именно долари. Нетните разходи трябва да са нула; реалистично погледнато, придобиването на долари трябва да се окаже нетно положително. Правителството на Аржентина трябва да инвестира в бъдещето на своите граждани, като въвеждането на стабилна валута е един от най-добрите начини за това.

Доларизацията може да включва големи фискални корекции, дори само за да се натрупат долари, като това може да внесе хаос в аржентинската политика. Това е реален риск, но трябва да се оцени спрямо политическите рискове от продължаващата хиперинфлация. Поне доларизацията предлага някакъв шанс за евентуален успех.

Аржентина все още е една от най-богатите страни в Латинска Америка, но в относително изражение тя губи позиции от 20-те години на миналия век, когато е една от най-богатите държави в света. Нейната образователна система остава стабилна, така че нещата не са безнадеждни, но страната се нуждае от драстично по-добра държавна политика. В този момент да не правиш нищо или да продължиш по същия път е по-рисковано от възможността за някои радикални реформи.