Естония: Руската заплаха за Прибалтийските страни расте

Руските шпионски агенции са възприели по-агресивни тактики в Балтийския регион през последната година, включително заплахи за бомби, кибератаки и намеса в изборите, разкрива пред Bloomberg ръководителят на естонското контраразузнаване.

Марго Палосон, който ръководи службата за вътрешна сигурност на Естония, казва, че моделът е част от по-широк стремеж на Кремъл да увеличи влиянието си в региона на източната граница на НАТО. Естония, която в миналото е била част от Съветския съюз, споделя дълга 294 километра граница с Русия.

Москва, която обвини Прибалтийските страни в дискриминация срещу етническите руснаци, има намалено официално присъствие в Естония, чието население възлиза на около 1,4 млн. души, след като десетки дипломати бяха експулсирани след инвазията на Кремъл в Украйна. Това накара руските разузнавателни агенции да се обърнат към социалните медийни платформи и тези, които пътуват в Русия, за да вербуват агенти, добавя Палосон.

„Ние сме на първа линия“, изтъква той. „Това отчасти е мотивирано от отмъщение заради подкрепата ни за Украйна“.

Естония и нейните Прибалтийски съседи, Латвия и Литва, членове на НАТО, които критикуват военните цели на Кремъл, са регистрирали някои от най-сериозните заплахи от страна на Москва. Тази година Кремъл добави естонския министър-председател Кая Калас и други високопоставени служители към криминална база данни - ход, който доведе предупреждение за въздържане от пътуване за прибалтийските държавни служители.

В месеците след като Русия нахлу в Украйна, Кремъл проведе военни учения, в които симулира ракетни атаки срещу Естония. Прибалтийските правителства също обвиняват Русия за „хибридна война“, включително за широко разпространено заглушаване на GPS, вандализъм с кола на министър и организиране на приток на мигранти без документи, нещо, което накара Финландия да затвори границата си.