Кризата в Иран - самолетното гориво и дизелът стават критична точка за Европа

Ако войната в Иран не приключи до месец, има възможности за "системен шок" за доставките, който ще засегне Европа изключително силно чрез авиационното гориво и дизела. Това коментира Андон Павлов, директор на изследванията за нефт и танкери в Kpler, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.

Критичната точка за Европа: Самолетното гориво и дизелът

Макар че темата за дизела често доминира заглавията, според Павлов има далеч по-сериозен проблем за Европа – авиационното гориво (Jet A1).

Между 70% и 80% от доставките на самолетно гориво за Европа преминават през Ормузкия проток и няма алтернатива на доставките. САЩ използват различен стандарт, а Китай вече обяви, че няма да увеличава износа на рафинирани продукти, каза Павлов.

„Очакваме през април и май да започнем да говорим за наистина форсмажорна ситуация за европейския пазар на самолетно гориво“, предупреди Павлов.

По отношение на дизела той отбеляза, че Европа страда от загуба на индустриален капацитет, което донякъде ограничава консумацията, но системният шок остава факт: „Тези количества просто няма да бъдат налични“.

Проблемът с производствените мощности

Един от най-тревожните аспекти на конфликта е трайното извеждане от строя на ключови производствени мощности. Според Павлов всяка нова атака „бута напред периода, в който можем да се завърнем към по-нормално опериране и по-нормални доставки на горива“.

Ситуацията е особено критична за завода за втечнен природен газ (LNG) в Катар и редица рафинерии в региона. Ракетната атака по "Рас Лафан" е засегнала около 17% от годишния износ на втечнен природен газ на Катар, а ремонтите ще отнемат до пет години, обяви QatarEnergy в четвъртък.

Павлов подчерта, че рафинерии като „Мина Абдула“ и „Мина Ал-Ахмади“ в Кувейт, както и „Ситра“ в Бахрейн, няма да се върнат към нормален ритъм скоро.

„Заводът в Ситра най-вероятно до Коледа няма да се върне, защото водородният завод вече беше ударен. В Кувейт по същия начин говорим за сериозни поражения върху оборудването.“

Ормузкият проток: окупация vs. сигурност

Въпросът за сигурността на корабоплаването става все по-нажежен след призивите на САЩ за ескортиране на танкери през Ормузкия проток.

Павлов обаче е скептичен, че дори радикални военни действия биха успокоили пазара напълно. На въпрос за ефекта от потенциална окупация на иранското крайбрежие от страна на морската пехота на САЩ, той каза: „Това със сигурност ще внесе малко повече сигурност за самите оператори, но мисля, че проблемът няма да бъде решен само с това. Дори и самият Ормузки проток да бъде отвсякъде обграден от американски войски, остатъкът от крайбрежието на Иран ще бъде все още рискова зона.“

Павлов подчерта, че Иран е в състояние да атакува цели на хиляди километри, включително по крайбрежието на Червено море. Според него военното присъствие би донесло „относително успокоение“, но не и пълното възстановяване на капацитета, тъй като за пазара е нужна 100% сигурност, за да паднат застраховките и рискът за операторите.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.