Путин: Светът преминава през опасен момент, Западът да не заплашва Калининград

Руският президент Владимир Путин заяви, че светът преминава през опасен момент и предупреди Запада да не ескалира патовата ситуация около Украйна, като заплашва руския ексклав Калининград. Москва даде да се разбере, че ще го защитава и с ядрено оръжие, ако е необходимо, предава Ройтерс.

Блокиран във войната в Украйна, която според него Русия нямала избор да не започне, за да защити собствената си сигурност, Путин заяви, че страната му няма планове да атакува никоя европейска държава и иска мирно съвместно съществуване.

Но повтори, че Москва ще прибегне до всички оръжия в арсенала си, включително ядрените, ако най-западната ѝ територия – Калининград, която се намира между Полша и Литва, бъде застрашена.

„Ако се стигне до пряко нападение срещу Руската федерация, в този случай имаме предвид Калининград, а може би и други териториии, въпросът Руската федерация да използва всички оръжия на нейно разположение, разбира се, ще дойде неизбежно и незабавно на дневен ред“, каза Путин по време на дискусионния форум „Валдай“ с международни експерти по Русия в Москва.

„Това е неизбежно“, отбеляза той. Русия осъзнава, че ще се изправи пред „враг (НАТО), който е два пъти по-голям от размера ни“, заяви руският президент. „И ще трябва да използваме конкурентните си предимства в тази битка. Да, разбира се, Франция и Великобритания са ядрени сили, разбираме напълно това и го осъзнаваме напълно. Но никой не притежава оръжията, които Русия има днес. Това е нашето конкурентно предимство“, изтъкна той.

Ядрено предупреждение

Путин говори, след като НАТО съобщи тази седмица, че е получило от Русия предупреждение, че западният военен алианс трябва да е готов да прибегне до ядрени оръжия, ако се опита да откъсне балтийския ексклав на Русия.

Предупреждението на Русия подчертава притеснението на Москва за нарастващата, по думите ѝ, заплаха за Калининград, силно милитаризирана руска територия, която е малко по-голяма от американския щат Кънектикът. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че алиансът е отговорил, като е подчертал, че това е отбранителен съюз и че ядрените заплахи не помагат.

Отношенията, които се влошиха, откакто Путин реши да изпрати войски в Украйна през 2022 г., се изостриха още повече тази година. Европейските правителства обвиняват Москва, че е засилила „хибридната война“ срещу Стария континент чрез действия като саботажи и палежи.

Русия отрича това и отхвърля многократните изявления на западни политици, че се насочва към възможно военно нападение срещу страна от НАТО.

Путин предупреди, че цикли на ескалация в международен конфликт бързо може да доведат до опасни сценарии.

„Трябва да осъзнаем, че моментът, когато нищо вече не може да се промени, може да дойде много бързо и неочаквано за всички. Логиката на ескалацията, все по-суровите ответни мерки водят до фатална точка, от която няма връщане“, добави той.

„В основата на тази ескалация стои арогантност и свръхувереност. Това е път до ръба на пропастта. Това е още по-валидно днес, когато арсеналите на водещите сили в света съдържат оръжия, способни да унищожат целия живот или, най-малкото, да доведат Земята до катастрофално положение“, заяви Путин.

„Можем ли да сме сигурни, че тези оръжия никога няма да бъдат използвани? Е, разбира се, че не. Трябва да имаме това предвид и да избягваме такъв изход“, добави той.

Путин, който заяви, че е готов на тристранна среща с китайския президент Си Дзинпин и с американския му колега Доналд Тръмп, ако преди това бъде изработена подходяща програма, изключи идеята да спре руските удари срещу украински цели в района на Черно море и в същото време призна, че украинските удари срещу петролни рафинерии в Русия са стрували на страната му 1% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Той добави, че сега Русия в известна степен отговаря на Украйна.

Но макар да заяви, че западната помощ за Украйна за извършване на удари дълбоко на територията на Русия е бъдеща заплаха, Путин посочи, че Москва не планира да атакува оръжейни заводи в Европа, които ще доставят оръжия на Украйна „утре“.

Русия няма да доставя дизела си на световния пазар, докато санкциите не бъдат отменени

Путин каза още, че Русия няма да доставя дизела си на световните енергийни пазари, докато не бъдат отменени санкциите срещу Москва.

Миналия месец американският президент Доналд Тръмп заяви, че украинските атаки срещу руски производствени съоръжения са причинили глобален недостиг на дизел и са тласнали цените нагоре и призова Киев да ги прекрати.

Путин заяви, че Русия има достатъчно дизел, „но той няма да достигне световните пазари поради въведените забрани и санкции срещу нашия петрол и петролни продукти“.

Тази седмица Русия удължи забраната за износа на дизел за производителите на горива до края на октомври и засили натиска върху световния енергиен пазар, който вече беше разтърсен от войните и недостига на предлагане.

Цените на дизела в САЩ достигнаха рекордните над 6,50 долара за галон, а войните в Иран и Украйна ограничиха доставките на гориво. Това е политически риск за Тръмп преди междинните избори в САЩ.

Путин заяви още, че западните компании може да получат обратно руските си активи, ако се развие „благоприятен сценарий“.

Той имаше предвид решението на руската държава да постави някои европейски компани под временно външно управление, по думите на Москва.

Русия просто отговаря подобаващо на изземването от Запада на руски активи, добави Путин.

„Не сме национализирали нищо от никого. Да, поставяме някои предприятия под външно управление, но в някои европейски страни те просто иззеха в явно нарушение на всички мислими и немислими правила огромни предприятия от нас. Например, във Федерална република Германия“, заяви руският президент.

В отговор на въпрос дали европейските компании могат да получат активите си обратно при развитие на благоприятен сценарий, Путин заяви: „Да, те ще си ги получат обратно“.