София остава в топ десет на най-бързо растящите градски жилищни пазари в света

София запазва деветото си място сред най-бързо растящите градски жилищни пазари в света през третото тримесечие в индекс на консултантската компания Knight Frank, който обхваща 107 града.

С годишен ръст на цените на жилищата от 8,6% и с 4,9 на сто на тримесечна база българската столица изпреварва Филаделфия и Богота и се нарежда непосредствено след Варшава и Пърт.

Консултантската компания използва за София данните на Евростат за второто тримесечие на 2023 г. Европейската статистическа служба черпи данните си за цените на жилищата у нас от Националния статистически институт (НСИ), който в края на миналата година публикува индекса си за жилищните цени през третото тримесечие. Той показа, че ръстът им в София се е забавил до 7% на годишна основа и с 3,8 на сто спрямо второто тримесечие. При това положение българската столица щеше да се озове на 11-о място в индекса на Knight Frank заедно с Богота и Калкута, където цените на жилищата са нараснали със 7% през третото тримесечие.

Макар че е в топ десет на най-бързо растящите жилищни пазари в света, София е извън групата на най-нажежените пазари, в която попадат първите седем града в класацията.

Според Knight Frank жилищните пазари в света са продължили да показват стабилен ръст на цените в края на 2023 г. въпреки рекордното покачване на лихвите от края на 2021 г. насам. Средните цени на жилищата са отбелязали спад на тримесечна база само през последното тримесечие на 2022 г., след което цените са се повишили с 2,7 на сто.

Основните стълбове, които подкрепят тези цени, се запазват – ниски наличности, ръст на заплатите над темпа на инфлацията, повишени спестявания на домакинствата и ограничено строителство на нови жилища, отбелязва консултантската компания. Тези фактори заедно допринасят за запазването на цените на нива, които подлагат на натиск традиционните показатели за достъпност, особено с повишаването на разходите за обслужване на дълговете, допълва тя.

Турски градове отново заемат първите две места в класацията с най-силен годишен ръст на цените - 102,7% в Анкара и 77,6% в Истанбул (под влияние на високата инфлация в Турция - бел. ред.). Дубай е на трето място с покачване от 18%, а Загреб и Атина допълват топ пет с повишение от съответно 12 на сто и 14 на сто. Преди София са още Вилнюс, Варшава и Пърт, а топ десет се допълва от Филаделфия.

В дъното на класацията на Knight Frank европейските пазари са изправени пред по-тежка среда, като Стокхолм, Братислава и Франкфурт отбелязват двуцифрен спад на цените от съответно 12%, 10,3% и 10%. В десетката на най-слабите градски жилищни пазари в света попадат още две скандинавски столици – Копенхаген и Хелзинки, а също и още един германски град - Хамбург.

„Собствениците на жилища въздъхват с облекчение, тъй като лихвите изглежда ще започнат да намаляват през 2024 г. Макар че това са положителни новини за хората, притеснени от прехода към жилищни заеми с по-високи лихви, важно е да се отбележи, че според очакванията лихвите ще се стабилизират на по-високи нива от тези, с които купувачите на жилища свикнаха по време на пандемията“, коментира Лиъм Бейли, глобален ръководител на отдела за анализи в Knight Frank.

„Цените отново започват да растат, но опасността от възможно понижение в бъдеще се запазва заради ограничаването на достъпността“, предупреждава той.

Какво се промени?

Цените на жилищата растат няколко последователни тримесечия и това поражда въпроса дали прокламираното забавяне на жилищния пазар е достигнало своя край. Макар че споменатите фактори ще продължат да подкрепят цените през 2024 г., повечето ключови градски жилищни пазари в света продължават да се борят с ограничена достъпност.

В резултат на това много бъдещи купувачи на жилище са принудени да навлязат на наемния пазар заради недостатъчни средства за първоначална вноска и перспективите за високи лихви по жилищните заеми.

Въпреки възстановяването на ръста на цените редица източници на натиск ще попречат на по-устойчиво възстановяване на жилищния пазар, включително съживяване на сделките с жилищни имоти. Основни сред тези препятствия са по-високите разходи за обслужване на жилищните заеми. Макар че се очаква лихвите по ипотеките да намалеят през 2024 г. заради очаквани понижения на ключовите лихвени проценти в САЩ, Европа и други региони, разходите за обслужване на дълга ще бъдат значително по-високи от нивата преди пандемията. Този фактор допълнително ще задълбочи натиска върху достъпността за домакинствата, които се пренасочват от по-евтини сделки, договорени през последните години, отбелязва Knight Frank.