fallback

Притокът на средства към фондовете на паричния пазар в САЩ може да увеличи напрежението за банките

В най-голям риск са по-малките кредитори, които най-малко могат да си позволят да увеличат лихвените проценти по депозитите

13:01 | 09.04.23 г.
Автор - снимка
Редактор

Потокът от пари, който се излива във фондовете на паричния пазар в САЩ, едва ли ще спре скоро и има потенциал да изостри напрежението в банковата система, коментират анализатори и инвеститори.

Възвръщаемостта, предлагана от фондовете на паричния пазар, които инвестират до голяма степен в сигурни активи като краткосрочен държавен дълг, скочи далеч над лихвените проценти, които банките плащат на вложителите, тъй като Федералният резерв бързо повиши разходите по заемите през последната година, пише FT.

Въпреки зеещата празнина, банковата криза, предизвикана от колапса на Silicon Valley Bank, предизвика пренасочване на големи обеми от средства: фондовете на паричния пазар са привлекли повече от 340 млрд. долара от началото на март.

„Хората, които правеха половин процент в банкови сметки, пренебрегваха 4-те процента, които можеха да направят във фондовете на паричния пазар. И получиха голям ритник“, казва Дъг Спратли, ръководител търговия на паричния пазар в САЩ в T Rowe Price.

Потокът от пари към фондовете на паричния пазар привлече вниманието на министъра на финансите Джанет Йелън, която в четвъртък предупреди за „структурните уязвимости“ на сектора. „Ако има място, където уязвимостта на системата е ясно изразена, това са фондовете на паричния пазар“, коментира тя в реч на конференция, организирана от Националните асоциации по бизнес икономика. „Рисковете за финансовата стабилност, породени от паричния пазар и отворените фондове, не са разгледани в достатъчна степен“, смята Йелън.

Експерти предупреждават, че преминаването към фондове на паричния пазар допълнително застрашава стабилността на банковия сектор, особено на по-малките регионални кредитори, които най-малко могат да си позволят да увеличат лихвените проценти, които предлагат на вложителите.

Най-важното е, че голяма част от парите във фондовете на паричния пазар акостират извън банковата система, тъй като фондовете са активни потребители на механизма на Фед, който предлага щедри лихвени проценти за влагане на пари в брой в централната банка за една нощ.

За Андрю Левин, който е работил във Фед в продължение на две десетилетия и сега преподава в Dartmouth College, неумолимият поток на пари във фондовете на паричния пазар и на свой ред овърнайт механизма на централната банка е „инцидент, който чака да се случи“.

Той предупреждава за допълнително напрежение върху по-малките кредитори, ако повече вложители се пренасочват към фондовете на паричния пазар, а тези пари в крайна сметка отиват във Фед. „По ирония на съдбата за Фед, който иска да се опита да помогне на банковата система и да я запази в безопасност, собствената му постоянна структура в крайна сметка се оказва слабото звено във всичко това“, заключава той.

Тъй като фондовете на паричния пазар не са институции за приемане на депозити, техните активи, ако не бяха във Федералния резерв, щяха да останат в банковата система. Използването на механизма на Фед обаче оставя банките с по-малко депозити и потенциално би ги демотивирало да кредитират.

Някои анализатори се тревожат, че дестабилизацията на паричните потоци към фондовете на паричния пазар ще продължи. Пренасочването на вложителите от банките към тези фондове е обичайно по време на всеки цикъл на повишаване на лихвените проценти на Фед, но има предположения, че това може да продължи дори след като централната банка прекрати затягането на паричната политика и започне да намалява лихвите.

Банките са в средата на „двуетапна промяна“, казва Джоузеф Абате, стратег в Barclays, в бележка. Първата вълна от изходящи потоци се случи, тъй като вложителите се тревожеха за сигурността на банките. Този феномен доведе до ръст на активите в държавните фондове на паричния пазар до рекордните 4,3 трлн. долара този месец, според данни на ICI.

През първите две седмици на март общите банкови депозити в САЩ са намалели със 161 млрд. долара, водени от изходящи потоци от по-малки банки, според данни на Фед.

Втората промяна обаче едва сега започва, тъй като „сънливите вложители“ – тези, които досега не се безпокояха особено за разширяващата се пропаст между доходността на банковите депозити и други инвестиционни инструменти, се „събуждат“ за това рязко несъответствие.

Салдата на паричните фондове са се повишили с приблизително 20 процента през последните четири цикъла на повишаване на лихвените проценти, според Abate. Това този път би се равнявало на приблизително 1 трлн. долара.

Неотдавнашните сътресения в банковия сектор на САЩ също означават, че дори ако банките повишат лихвените проценти, които плащат по депозитите, за да се конкурират по-добре с фондовете на паричния пазар, вложителите могат да решат, че рискът в системата е по-голям.

Тъй като фондовете на паричния пазар инвестират в краткосрочен държавен дълг, който е силно чувствителен към промените в лихвите, доходността от фондовете ще спадне заедно с лихвите, коментира Джоузеф Д’Анджело, ръководител парични пазари в PGIM Fixed Income. Това според него обаче не означава непременно изтичане на средства, защото не е задължително лихвите по депозитите да се покачват.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 13:01 | 09.04.23 г.
fallback
Още от Пазари виж още