Ръководителите на Фед очакват високи лихви "за известно време"

Ръководителите на Федералния резерв са се съгласили миналия месец, че политиката трябва да остане рестриктивна за известно време и същевременно са отбелязали, че рисковете от свръхзатягане сега трябва да бъдат балансирани спрямо целта за задържане на инфлацията по пътя надолу към 2%, пише Bloomberg.

„Участниците като цяло прецениха, че с позицията си за паричната политика на рестриктивна територия рисковете пред постигането на целите на комисията са станали по-двустранни“, показват протоколите от заседанието през септември, публикувани във Вашингтон в сряда.

„Всички участници“ се съгласиха, че комисията е в позиция „да действа предпазливо“ и че решенията за паричната политика ще зависят от данните и ще вземат предвид „баланса на рисковете“.

На заседанието си миналия месец ръководителите на Фед запазиха бенчмарковата си лихва в диапазона 5,25%-5,5% и сигнализираха, че лихвите ще останат високи за по-дълго време от първоначалните очаквания след още едно повишение тази година.

Оттогава ръстът на доходността по дългосрочните облигации накара някои ръководители да предположат, че може да се въздържат от ново вдигане на лихвата на следващото си заседание на 31 октомври-1 ноември, докато проучват причините за повишаването на доходността.

В протоколите се отбелязва, че „мнозинството“ ръководители на Фед считат, че още едно вдигане на лихвите „вероятно би било уместно“, за да се охлади търсенето и да се върне инфлацията по-близо до целта им от 2% през идните две години. Някои ръководители са заявили, че няма да бъдат обявявани нови повишения на лихвите.

В прогнозите, публикувани миналия месец, 12 от 19 ръководители прогнозираха още едно повишаване на лихвите тази година, а средната прогноза показа, че те очакват по-малко понижения на лихвите през 2024 г. и 2025 г.

„Участниците като цяло отбелязаха, че е важно да се балансира рискът от свръхзатягане спрямо риска от недостатъчно затягане“, се посочва в протоколите.

Очакваното по-високо върхово ниво на лихвите в съчетание с по-бавния темп на намаляването им през идните две години, предизвика сътресения на облигационните пазари през последните три седмици. Доходността по 10-годишните американски държавни ценни книжа нарасна с 40 базисни пункта от заседанието на 20 септември до този понеделник, а спредът по корпоративните кредити се разшири и по-широките условия за финансиране се затегнаха.

Бързото повишаване на разходите за обслужване на заемите изглежда е изненадало някои ръководители на Федералната комисия за отворения пазар, които намекнаха, че може отново да оставят лихвата непроменена, когато ръководителите се срещнат след три седмици.

Път пред политиката

В понеделник заместник-председателят на Фед Филип Джеферсън заяви на пресконференция, че ще има предвид затягането на условията за финансиране при по-висока доходност по облигациите при оценката на „бъдещия път пред политиката“. А председателят на Фед в Далас Лори Логан каза същия ден, че по-високата доходност може да намали необходимостта от ново повишаване на лихвите.

Облигационните пазари постигнаха силен ръст след тези изказвания, а фючърсните пазари оценяват на около 10% вероятността за повишаване на лихвите с четвърт пункт на следващото заседание на Фед.

Други представители на централната банка защитиха в сряда предпазлив подход към решенията за лихвите в бъдеще.

Гуверньорът Кристофър Уолър каза, че Фед може да наблюдава и да види какво ще се случи преди да предприеме нови действия с лихвите, докато финансовите пазари се затягат. Председателят на Фед в Атланта Рафаел Бостич допълни, че няма нужда централната банка да повишава лихвите, освен ако забавянето на инфлацията не започне да буксува.

В протоколите е отбелязано, че икономиката се разширява стабилна, трудовите пазари постигат по-добър баланс, а инфлацията, макар че се е охладила, все още е над целта. Фед в Далас съобщава, че шестмесечният годишен темп на инфлацията е достигнал 3,1% през август спрямо 3,4% през юли.

Ръководителите на Фед считат, че трябва да забавят икономическия растеж до под 1,8%, за да охладят ръстовете на цените.