Нов финансов инженеринг при непубличните капиталови фондове носи рискове

След рязкото повишение на лихвените проценти в САЩ от март миналата година, дългът сега е по-скъп, отколкото беше в продължение на повече от две десетилетия. Последвалото свиване не просто промени стратегическата насока на непубличните капиталови фирми – то тества връзката на индустрията с риска.

Можем да го отдадем на човешката психика. Въпреки че днешните пазарни условия може да са нови за мнозина, начинът, по който се държим при такива условия е добре познат, пише за Financial Times Холдън Спат, управляващ партньор в компанията за непублични капиталови инвестиции Thoma Bravo.

Основите на поведенческата икономика показват, че хората и организациите имат вграден уклон при вземането на решения в моменти като тези. Както обясняват психолозите Даниел Канеман и Амос Тверски в анализ, спечелил Нобелова награда, някои хора поемат повече риск, когато са изправени пред загуби, за да избегнат още по-големи загуби.

На фона на макроикономически затруднения, неблагоприятен пазар за първични публични предлагания и по-ниски оценки, психологията на инвеститорите и другите лица, вземащи решения, има тенденция да клони към по-голямо поемане на риск. Така че при засилен пазарен натиск е все по-важно да си напомним, че няма преки пътища, когато става дума за стратегии за отговорен риск.

И все пак признаци на ерозиране на рисковата дисциплина могат да се видят в неотдавнашното нарастване на заемането на база нетна стойност на активите (NAV), наречено така поради колективната оценка на компаниите от портфейла на фирмата, ползвани като обезпечение. Въпреки че досега не сме разчитали на такива заеми, споделя авторът, те се използват активно от други в нашата индустрия. При криза тези заеми може да изглеждат като относително лесен (макар и скъп) начин за достъп до нов капитал.

Популярността на NAV заемите се дължи на предизвикателни бизнес условия, които съсипаха някога обещаващите компании в портфейла на фирмите за непублични капиталови инвестиции. В съчетание с намаляващия апетит за изкупувания и нарастващото търсене на ликвидност сред инвеститорите в непублични фондове, някои може да видят NAV заемите като удачни. Други може да ги възприемат като финансово инженерство, предназначено да прикрие фалиращите портфейлни компании - просто и може би опасно хвърляне на добри пари след лоши.

Дали тези опасения са основателни зависи изцяло от това как се разпределят постъпленията от NAV заемите и също така как това разпределяне се съобщава на ограничените партньори (инвеститорите във фондовете). Средствата могат да се използват по начин, към който инвеститорите да са добре настроени; например за създаване на ликвидност, която на свой ред ускорява връщането на техния капитал преди предстоящи реализации.

По същия начин, в по-стари фондове NAV заемите могат да се използват за финансиране на придобивания от печеливша портфейлна компания. Алтернативата - набиране на допълнителен дългов капитал от съществуващите заемодатели на компанията - може да доведе до преоценка на целия ѝ инструмент, нещо, което си струва да се избягва в днешната лихвена среда.

Но тези подходи, одобрени от ограничените партньори, са коренно различни от използването на NAV заем за рекапитализиране на портфейлна компания с незадоволително представяне чрез „собствен капитал“, особено когато това не е ясно съобщено на инвеститорите в бизнеса. Използването на пари за улесняване на придобивания към печеливша портфейлна компания не е същото като използването им за подпомагане на слабо представящи се бизнеси, които не могат да обслужват съществуващите си задължения, или такива, които губят пари без перспектива за печалба.

Критиците наричат ​​подкрепящия подход „молитва и отлагане“. Фирмите залагат на различно бъдеще: или на способността да увеличат маржовете на портфейлната компания, за да отговори тя на днешните изисквания за рентабилност, или на надеждата, че предстоящ обрат в икономическия цикъл ще повиши ръста на приходите или оценката ѝ. Времето ще тества устойчивостта на антицикличното NAV заемане – но ако наистина сме напът към „по-високи за по-дълго време лихви“, то е доста рисковано.

Както при много технологии (финансови и други), самите NAV заеми са нито добри, нито лоши; преценката трябва да зависи от това как се използват. Ограничените партньори заслужават да направят сами тази преценка, след като получат прозрачно обяснение за NAV заемането. Ако парите ще бъдат използвани за трансформирането на една компания, те трябва да видят подробна карта за пътя напред и да знаят ясно защо поемането на ливъридж в тази форма и влагането му като собствен капитал е предпочитаната алтернатива пред, да речем, действително набиране на капитал от фонда и инвестирането му.

Прозрачността за ограничените партньори удвоява значението си като защита срещу краткосрочно, реактивно вземане на решения, като по този начин помага на генералните партньори - мениджърите на фондовете - да останат верни на инвестиционните тези. И защитава нашите компании, нашите инвеститори и самите нас от човешката поведенческа склонност към прекомерно приемане на риск при неочакван натиск - дисциплина, която сега е по-важна от всякога.

В крайна сметка, макар че NAV заемът може да спечели време, никакво финансово инженерство не може да попречи на неизбежното: тези скъпи заеми в крайна сметка ще станат дължими и ако бизнесът не се е подобрил, портфолиото като цяло - и неговите инвеститори - ще изпаднат в трудна ситуация, завършва Спат.