Банковите трусове в САЩ завещаха свиване на кредитирането

Да започнем с добрата новина. Мигащата червена лампа в резултат на светкавичния удар върху банковата система на САЩ, или това, което икономистите широко наричат финансова зараза, е зад гърба ни, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджкия Queens’ College и съветник на Allianz и Gramercy.

И все пак е твърде рано властите да обявят мисията за изпълнена. Вместо това червеното се превърна в мигащо жълто поради по-бавно развиващата се икономическа зараза, чийто основен канал за предаване, този на ограниченото кредитиране на икономиката, увеличава риска не само от рецесия, но и от стагфлация.

Лошото управление на риска и недостатъчната диверсификация на бизнеса бяха в основата на банковите фалити. Те бяха разкрити за всички от два фактора: първо, неправилно управляван цикъл на лихвените проценти, при който Федералният резерв на САЩ започна да повишава лихвите твърде късно, като беше принуден да прибегне към силно концентриран набор от повишения; и второ, както беше отбелязано пред Конгреса от заместник-председателя Майкъл Бар в необичаен епизод на откровеност и смирение от сегашния Фед, пропуски в надзора и регулирането.

Рискът от масово бягство на депозити от подобни - регионални и общностни - банки беше значителен, особено след като веднага след трите банкови фалита (Silicon Valley Bank, Signature и Silvergate), четвърта (First Republic) се разклати. Комбинацията от неограничената гаранция на депозитите във фалиралите банки и частичното спасяване от страна на големи банки, които се притекоха на First Republic, помогна да се спре банковата паника. И все пак шокът бе овладян, но не и елиминиран.

По-малките банки претърпяха значително изтичане на депозити към най-големите си конкуренти (които вложителите смятат за твърде големи, за да фалират), към фондовете на паричния пазар и в много по-малка степен към крипто пространството. Малко вероятно е този отлив да бъдат напълно обърнат скоро. Вместо това ще се наложи корекция от финансови институции, които са големи доставчици на заеми за малки и средни предприятия, както и за ипотеки. Тъй като е малко вероятно тези банкови дейности да бъдат предприети в какъвто и да е мащаб от бенефициентите на изходящите депозитни потоци, кредитирането в цялата система ще се свие.

Това не е единственият свиващ импулс върху икономиката, дължащ се на банковите трусове. Регулирането вероятно ще се засили, както и надзорът, особено от страна на Федералния резерв, който бе хванат да прави още една грешка в политиката и който не може да си позволи повече такива. Има и три други съображения, които ще направят банковата система като цяло по-предпазлива.

Първо, банковите фалити предупредиха инвеститорите за общите загуби на портфейлите „държани до падеж“ в системата, които номинално възлизат на повече от една четвърт от капитала. Ако бъде принудена да реализира такава загуба чрез значително изтичане на депозити, самата банкова система ще се окаже с извънредна капиталова дупка. Това се случва в момент, когато други активи, като търговски недвижими имоти, вече са под известен натиск.

Второ, някои банкови модели сега се смятат за много по-крехки. В рязък контраст с глобалната финансова криза от 2008 г., това се отнася за институции, които следват по-скоро „тесен“ банков модел, който има малък, ако изобщо, компонент на инвестиционно банкиране.

И накрая, способността на банките да прехвърлят по-високите разходи по заемите, както и по-високите такси за застраховка на депозитите, ще бъдат ограничени от по-голямата наличност на алтернативни лихвоносни продукти.

Всичко това води до неприятната констатация, че сме на прага на свиване на кредитирантео, което ще се разиграе през следващите няколко тримесечия, като вероятно ще достигне своя връх към края на тази или началото на следващата година. Това е явление, на което, за разлика от финансовата зараза, не се противодейства лесно чрез политики.

Фискалната политика е ограничена от политически разделения и от опасенията, че инструментът е бил прекомерно използван по време и след пандемията. Паричната политика трябва да остане фокусирана върху ограничаването на инфлацията. Всъщност, макар че пазарите калкулират както намаляване на лихвените проценти още през юни, така и ниво в края на годината, което е с цял процентен пункт под бъдещите монетарни насоки, неотдавнашен коментар на Фед сочи, че централната банка признава, че това може да бъде контрапродуктивно, тъй като би позволило високата инфлация да се запази. Неотдавнашното решение на ОПЕК+ за намаляване на добива добавя към този риск от стагфлация.

Успехът в справянето с непосредствената заплаха от банкови паники, колкото и добре дошъл да е, не елиминира риска, който банковите трусове в САЩ представляват за икономиката като цяло. Вместо да залагат на ранни намаления на лихвените проценти, пазарите трябва да насърчават Фед да изпълни задачата си за намаляване на инфлацията, преди да се опита да компенсира свиването на кредитирането, което ще се разиграе в продължение на няколко тримесечия. Ако не успеем в това, ще се сблъскаме с по-голяма вероятност за още по-сложното предизвикателство на стагфлацията.