fallback

Турската централна банка забави темпа на затягане на паричната политика

Банката заяви след срещата си, че ще продължи да затяга паричната политика и очаква допълнителен възходящ натиск върху инфлацията

15:39 | 20.07.23 г.

Турската централна банка увеличи основната си лихва с 250 базисни пункта до 17,5% в четвъртък, продължавайки да обръща посоката на политиката на ниски лихви на президента Реджеп Тайип Ердоган. Затягането обаче остана под очакванията, а инфлацията все още е на ниво от около 40% и се очаква ускоряването ѝ, съобщава Ройтерс.

Това е втората среща под ръководството на новия гуверньор Хафизе Гайе Еркан, която води промяната в курса, след като едноседмичната репо лихва бе намалена постепенно до 8,5% от 19% от 2021 г. насам въпреки ускоряващата се инфлация.

Банката заяви след срещата си, че ще продължи да затяга паричната политика и очаква допълнителен възходящ натиск върху инфлацията заради скорошни увеличения на данъците.

„Паричното затягане ще бъде допълнително засилено толкова, колкото е необходимо, своевременно и постепенно, докато не се постигне значително подобрение в перспективите пред инфлацията“, заяви тя.

По-малкото от очакваното затягане бе наложено въпреки очакванията, че инфлацията, която се забави до 38,21% през юни, ще се ускори до края на годината. Икономистите коригират оценките си за инфлацията към края на годината до ниво от 60% заради продължаващия спад на лирата и различните данъчни повишения през юли.

Банката увеличи основната си лихва с 650 базисни пункта до 15% през юни и се очакваше този път тя да стигне 20%, показва медианна оценка в анкета на Ройтерс.

Икономистите очакват основната лихва да се вдигне до 25% до края на годината, което все пак ще остави реалните лихви отрицателни. Те предупреждават, че влиянието на Ердоган върху централната банка ограничава степента на затягане на паричната политика.

Лирата се търгуваше на ниво от 26,9345 лири за американски долар след обявлението – почти без промяна спрямо нивото си преди това. Стойността ѝ спадна с 30% от началото на годината. Някои пазари обаче се представят доста добре от преизбирането на Ердоган.

Политиката на ниски лихви, защитавана от Ердоган, предизвика валутна криза в края на 2021 г., като лирата загуби 44% от стойността си същата година. През 2022 г. тя отслабна с още 30% въпреки усилията на централната банка да противодейства на търсенето на валута, използвайки валутните си резерви.

Обезценяването на лирата предизвика инфлация, изпращайки я до 24-годишен връх от 85,5% през октомври миналата година. Очаква се продължаващият спад на стойността на валутата през тази година да подхранва инфлацията през следващите месеци предвид зависимостта на Турция от вноса.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 15:39 | 20.07.23 г.
fallback
Още от Банки и застрахователи виж още