Посланието на Рим към финансовите гиганти е "Италия е на първо място!"

Говорител на финансовото министерство на Италия омаловажава загрижеността, като подчертава силното относително представяне на италианските облигации през последните месеци и факта, че те все още предлагат значителна премия спрямо еквивалентни облигации на други страни от еврозоната.

Що се отнася конкретно до сливанията, основното безпокойство на политиците е сделката за 2 трлн. евро между отделите за управление на активи на Generali и базирания в Париж конгломерат Natixis, според източници на Politico. Разговорите се водят вече няколко месеца.

Тревогата, поне сред някои длъжностни лица, е, че Generali, един от най-големите исторически притежатели на италиански държавни облигации, може да „загуби своя ангажимент“ към италианския дълг в бъдеще, като част от по-широка, доминирана от Франция група. Това може да влоши ситуацията за Италия при евентуална бъдеща паника.

Според друг източник на медията Рим обмисля дали може да използва инструменти за скрининг на изпълнителни директори и да постави условия за сделката.

Подобни опасения се въртят и около UniCredit, която се опитва да придобие Commerzbank, втората по големина банка в Германия. Само че тези опасения не се ограничават само до Рим – евентуална сделка тревожи и Берлин.

Доклад от октомври на рейтинговата агенция Moody's предполага, че увеличаването на германския дял в баланса на UniCredit ще „разхлаби присъщата корелация между кредитоспособността на UniCredit и тази на правителството на Италия“. Това вероятно ще намали разходите за заеми на UniCredit на пазара.

Обратната страна на това, както казва председателят на борда на Commerzbank и бивш шеф на германската централна банка Йенс Вайдман в интервю за Handelsblatt, е, че клиентите на Commerzbank в Германия могат да бъдат изложени на потенциална нестабилност в Италия. По думите на Вайдман придобиването ще представлява „взаимно обединяване на държавния дълг през задната врата“.

Според документацията на компанията UniCredit притежава около 38 млрд. евро дълг на италианското правителство, докато Generali държи над 30 млрд. евро. И двете компании отказват да коментират темата.

Италианските опасения относно потенциалните придобивания имат и други корени, по-специално защото изглежда винаги завършват с доминиращ партньор, който не е с италиански произход. За италианските официални лица защитата на Commerzbank изглежда особено крещящо лицемерие, като се има предвид неотдавнашното поглъщане на италианската авиокомпания ITA от германската Lufthansa.

Междувременно сделката с Generali съживи вековното безпокойство относно предполагаемия френски икономически империализъм. Италия и Франция имат проблемно минало, когато става въпрос за трансгранични сливания. През последните години Crédit Agricole придоби няколко местни банки, главно в Северна Италия. BNP Paribas притежава Banca Nazionale del Lavoro, шестата по големина банка в Италия, от 2008 г. насам. Главният изпълнителен директор на Generali, Филип Доне, е французин.

Същевременно предложено сливане между корабостроителната компания от Италия Fincantieri и френската Chantiers de l’Atlantique се провали заради съпротива във Франция.

Премиерът на Италия Джорджа Мелони критикува сделките, които представя като френски поглъщания на "италиански скъпоценни камъни". Това касае и трансакцията, която създаде автомобилната група Stellantis - компания, която все още е на мушката на италианското правителство.

Затова и не е изненадващо, че Рим изпитва „атавистичен страх от навлизането на Generali във френската сфера“, коментира Алесандро Аресу, геополитически анализатор и съветник на бившия премиер на Италия Марио Драги по инвестиционните въпроси. "Доверието на Италия няма да бъде възстановено, докато няма значителни сделки, в които италианският актьор е този, който придобива“, заключава той.