Какво правят банките?

Накратко – банките осигуряват горивото за поскъпване на недвижимите имоти и ръста на потреблението. Кредитната експанзия вместо да се укротява, се ускорява и банките се превръщат постепенно в един от основните фактори за натрупване на макроикономически дисбаланси, пише Лъчезар Богданов от Института за пазарна иконимика (ИПИ).

Вече два месеца – май и юни – лихвите по жилищните кредити са на исторически рекордно ниски нива от 2,43%, а през юни новоотпуснатите заеми за покупка на жилище, без да се отчитат предоговорените, достигат 1 млрд. лева. Междувременно, новоотпуснатият кредит за потребление, след като надвиши прага от 800 млн. лева за пръв път през март, за юни вече е 874 млн. лева.

И още малко данни:

Към края на юни 2025 г. общата стойност на дълга на домакинствата към банките надхвърли 51 млрд. лева, с 20,8% по-висока от същия месец на 2024 г. На годишна база салдата по жилищни кредити нарастват с 26,8%, a по кредитите за потребление – с 14%.

Само за юни новоотпуснатите жилищни кредити, без да се отчитат рефинансиранията, са на стойност 994 млн. лева, а за първите шест месеца на 2025 г. – 4,7 млрд. лева. За сравнение, през юни новоотпуснатите кредити са с 34,4% повече от същия месец на 2024 г., а за полугодието ръстът е с 26%.

За последните 12 месеца до юни новоотпуснатите жилищни кредити са 9,1 млрд. лева. За сравнение, през 2023 г. те са на стойност малко под 5,5 млрд. лева, през 2022 г. – 4,6 млрд. лева, а през 2021 г. – 3,8 млрд. лева.

При потребителските кредити ръстът е по-бавен, но размерът постепенно достига сериозна стойност. През юни новоотпуснатите кредити (без предоговорените) е 874 млн. лева, или 23,4% повече от същия месец на 2024 г.;  за първите шест месеца те са за общо 4,9 млрд. лева, при 4,2 млрд. лева през първото полугодие на миналата година, или ръст от близо 16%.

Новият кредит се влива в стопанския оборот и дава отчетливо макроикономическо отражение, измеримо поне през няколко индикатора за секторни развития, включително:

Продължава двуцифреният ръст на цените на жилищата, като през първото тримесечие той достига 15,1% на годишна база. Това е второто най-голямо поскъпване в ЕС след отчетеното в Португалия, а ако гледаме последните четири тримесечия, годишните темпове на растеж в България са най-високи в ЕС.

Издадените разрешения за строеж на жилищни сгради нарастват (според разгърнатата застроена площ в тях) през второто тримесечие са с 9,5% повече от същия период на 2024 г., a само за София ръстът е 15,9%. За полугодието увеличението в цялата страна спрямо същия период на 2024 г. е с 8,9%. Общо за всички сгради годишният ръст е 15,1% за второто тримесечие и 10,8% за първите шест месеца на 2025 г.

България е сред водещите 5 страни в ЕС по ръст на продажбите на дребно в реално изражение през юни – 6,8% спрямо същия месец на 2024 г. – а за цялото второ тримесечие ръстът на годишна база е третият най-висок в ЕС.

Всичко това води до все по-голяма зависимост на икономическата активност от вътрешното търсене, което на свой ред става все по-зависимо от кредитната активност на банковия сектор. При неминуемото охлаждане на кредитирането – достатъчно е дори спиране на растежа, без да говорим за свиване – все по-широк кръг стопански дейности ще трябва да преминат през неизбежна и болезнена корекция.