Икономиката на еврозоната може вече да е поела по „неблагоприятния“ сценарий на ЕЦБ

Икономиката на еврозоната може вече да е поела по „неблагоприятния“ път, очертан от Европейската централна банка (ЕЦБ), а устойчивото ускоряване на инфлацията може да стане факт по-бързо, отколкото при руската инвазия в Украйна 2022 г., тъй като спомените за бързото покачване на цените влияят върху поведението на потребителите. За това предупреди гуверньорът на Словенската централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Примож Доленц в интервю за Ройтерс.

Инфлацията скочи над целевото ниво на ЕЦБ от 2% миналия месец заради повишаването на енергийните разходи вследствие на войната на САЩ и Израел в Иран. Базираната във Франкфурт финансова институция предупреди, че може да се наложи да повиши лихвите, ако ценовият скок се разпространи и в по-широката икономика.

Банката е очертала и „неблагоприятни“ и „тежки“ алтернативи на базовата си прогноза, като всяка от тях предвижда по-бърза и по-продължителна инфлация и по-сериозен удар върху растежа.

„Моето лично впечатление е, че базовият сценарий изглежда по-скоро като най-добрия вариант за бъдещето, а текущият неблагоприятен сценарий вероятно е по-близо до това, което ще стане нашата следваща базова прогноза“, каза Доленц.

Такова влошаване на перспективата - изцяло предизвикано от продължаващата война - може да накара компаниите и домакинствата да повишат очакванията си за цени и заплати, предизвиквайки т.нар. вторични ефекти. Те са основното притеснение на ЕЦБ, защото могат да направят инфлацията самоподдържаща се.

„Вторичните ефекти може да се проявят по-бързо, отколкото при последния епизод на рязко ускоряване на инфлацията“, добави финансистът. „Хората и фирмите имат пресен спомен от скока на цените през 2022 г. И това е една от най-големите ни тревоги.“

Инвеститори вече очакват между две и три увеличения на лихвите на ЕЦБ тази година, като първото се очаква през юни.

Примож Доленц подчерта, че ЕЦБ не трябва да реагира на краткосрочни ценови скокове, но трябва да е готова да действа бързо, ако енергийната инфлация започне да се разпространява върху други стоки и услуги или ако служителите включат по-бързата инфлация в исканията си за по-високи заплати.

„Ако има признаци, че по-високите енергийни цени ще се прехвърлят бързо върху други части на икономиката и очакванията за инфлация ще се повишат заради ефекта на спомена, тогава ще трябва да обмислим действия по-скоро“, той Доленц.

Макар че някои представители на ЕЦБ, като гуверньора на Германската централна банка Йоаким Нагел, вече сигнализираха, че увеличение на лихвите още през април е възможно, други - включително членът на Надзорния съвет Изабел Шнабел и кипърския гуверньор Христодулос Пацалидес – се обявиха срещу твърде бързи действия.

„Не можем днес да кажем дали ще имаме достатъчно информация до 30 април“, посочи Примож Доленц. „Ако нямаме достатъчно информация, вероятно ще е по-разумно да изчакаме до юни, когато имаме обновени прогнози за следващите три години. Но ако изглежда, че войната ще продължи, високите енергийни цени ще се разпространят в икономиката и очакванията за инфлация ще нараснат, може да се наложи ЕЦБ да действа още този месец“, добави той.

„Няма да се движим просто според пазарните очаквания“, каза още финансистът. „Но със сигурност ще направим всичко възможно, за да върнем инфлацията до нашата цел от 2% в средносрочен план.“

На този фон гуверньорът на Гръцката централна банка Янис Стурнарас предупреди пред радио Parapolitika, че Европа може да се сблъска с рецесия, ако конфликтът в Иран продължи и цената на петрола надхвърли 150 долара за барел.

„В момента никой не казва, че ще имаме рецесия. Но ако войната в Иран продължи, ако имаме сценарии с цена на петрола над 150 долара за барел, нищо не може да се изключи, дори рецесията“, каза той.