Норвегия повиши основните лихви за пръв път от 2023 г. насам

Норвежката централна банка (Norges Bank) предприе първото в Западна Европа увеличение на основните лихви от началото на войната в Иран, като избра незабавни мерки за справяне с упорито високата инфлация, съобщава Bloomberg.

В четвъртък регулаторът повиши основния си депозитен лихвен процент с четвърт процентен пункт до 4,25%. Тази мярка, която е първата стъпка към затягане на паричната политика от 2023 г. насам, беше предвидена само от пет от 17-те икономисти, анкетирани от Bloomberg, докато повечето очакваха, че няма да има промяна.

Представителите на банката не дадоха конкретни насоки за бъдещи стъпки, заявявайки, че решението им отразява прогнозата, споделена с инвеститорите при последното решение през март. Тогава беше посочена възможността за увеличение до между 4,25% и 4,5% до края на годината.

„Инфлацията е твърде висока и има перспективи тя да остане повишена в бъдеще“, казаха в изявление централните банкери, водени от управителя Ида Волден Баче. „Комисията оценява, че е необходима по-висока основна лихва, за да се върне инфлацията към целта в рамките на разумен времеви хоризонт.“

Решението поставя норвежкия регулатор редом с централната банка на Австралия в „ястребовата“ част на спектъра на централните банки на развитите икономики. Регионалните партньори в еврозоната и Обединеното кралство ще изчакат до юни, преди да предприемат каквито и да било действия, а централната банка в съседна Швеция току-що даде сигнал, че не се очакват никакви промени в близко бъдеще.

Норвежката крона затвърди по-ранните си ръст спрямо еврото, като се повиши с до 0,6% до 10,8632 крони.

Макар че централните банкери в Европа са загрижени предимно за рисковете, свързани с цените на енергоресурсите, произтичащи от кризата в Близкия изток, норвежките власти бяха изненадани и от устойчивия ръст на цените на вътрешно ниво. Основната инфлация, надхвърляща 3%, се подхранва от най-ниската безработица и най-устойчивите разходи за заплати в Скандинавия.

Инвеститорите вече бяха засилили залозите си за повишение през май, но тази стъпка все пак сигнализира за по-силна решимост от страна на Норвежката централна банка да укрепи доверието, след като трайноне успява да постигне целта си за инфлация от 2%. Тази цел ѝ убягва от началото на 2021 г. На този фон икономистите сега поставят под въпрос перспективите за евентуално по-нататъшно действие в бъдеще.

„Още едно повишение на лихвите може да дойде през септември, като се има предвид, че цените на енергията и инфлацията остават високи, а развитието на пазара на труда остава стабилно“, заявиха в доклад анализаторите от SB1 Markets AS Дейн Чеков и Харалд Магнус Андреасен, които бяха прогнозирали повишение в четвъртък. „Още едно повишение на лихвите през тази година явно е по-вероятно от понижение.“

Обобщение на обсъжданията в Норвежката централна банка подсказва, че не е имало разногласия по отношение на решението за повишение, като се посочва, че представителите „заедно са преценили“, че е необходимо да се действа сега.

По-рано в четвъртък колегите от съседна Швеция оставиха лихвата си без промяна на ниво от 1,75%, като запазват изчаквателна позиция по отношение на политиката, което ги поставя по-скоро сред „гълъбите“ в Европа.

„Последните данни за инфлацията са значително по-ниски от прогнозата на Шведската централна банка, както с включени, така и с изключени цени на енергията“, заяви централната банка там. „Това, заедно със слабата икономическа активност в момента, означава, че има възможност да се изчака, докато се получи по-ясна картина за ефектите от войната и свързаните с нея шокове в предлагането.“

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.