ЕЦБ реши да не променя лихвите, наблюдавайки как войната в Иран влияе на икономиката

Европейската централна банка (ЕЦБ) очаквано запази лихвените проценти без промяна, докато продължава да преценява как да реагира на икономическите последици от войната на САЩ и Израел в Иран.

В четвъртък Управителният съвет взе решение да остави лихвите по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение на нива от съответно 2%, 2,15% и 2,40%, както очакваха почти всички икономисти и инвеститори. Базираната във Франкфурт финансова институция поддържа разходите по заемите на това ниво от юни 2025 г.

Вместо краткосрочните скокове в цените на петрола и природния газ, причинени от конфликта в Близкия изток, централните банкери избират да се фокусират върху средносрочните последици, които остават неясни. Председателят Кристин Лагард заяви миналата седмица, че „двойната несигурност“ - относно продължителността на енергийния шок и степента на пренасянето му в икономиката - изисква повече данни, което показва, че ЕЦБ не бърза да предприема действия.

Подобна е ситуацията и при другите големи централни банки. В сряда Федералният резерв запази лихвите без промяна, а по-рано днес Английската централна банка (АЦБ) последва този пример.

„Управителният съвет на ЕЦБ е решен да гарантира, че инфлацията ще се стабилизира на целевото ниво от 2% в средносрочен план. Той ще следва подход, основан на постъпващите данни и на заседанията, за определяне на подходящата парична политика. По-конкретно, решенията относно лихвените проценти ще се основават на неговата оценка на перспективите за инфлацията и рисковете, свързани с нея, в светлината на постъпващите икономически и финансови данни, както и на динамиката на основната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика“, се посочва в изявление на паричния орган след днешното заседание.

„Не се ангажираме предварително с конкретна траектория на лихвените проценти“, се казва още в него.

Според анализатори и трейдъри търпението на ЕЦБ няма да продължи дълго. Те очакват повишение на разходите по заемите с 0,25 процентни пункта на заседанието през юни, като инвеститорите вече залагат и на още две увеличения до края на годината.

„Предизвикателството пред ЕЦБ и повечето други централни банки е, че може да се наложи да избират между инфлация и рецесия“, коментира пред Bloomberg Спирос Андреопулос от Thin Ice Macroeconomics. „Колко свобода имат да игнорират енергийния шок, ще зависи от това доколко инфлационните очаквания остават стабилни“, добавя той.

Повечето централни банкери смятат, че след два месеца на конфликт е твърде рано за категорични изводи относно лихвите, въпреки че някои - включително германският гуверньор Йоахим Нагел - настояват, че не бива да се изключва нито един сценарий.

Несигурността дали временното примирие между Вашингтон и Техеран ще доведе до траен мир, както и какви ще бъдат щетите върху инфлацията и икономическия растеж в еврозоната, поддържат възможността за бъдещо затягане на паричната политика.

Още през март Лагард подчерта, че изборът не е просто между игнориране на временен енергиен шок и агресивна реакция при устойчиво отклонение на инфлацията от целта от 2%.

„Ако шокът доведе до значително, но не твърде продължително надвишаване на целта, може да бъде оправдано умерено затягане на политиката“, каза тя.

Според икономисти от UniCredit умерените увеличения на лихвите биха имали за цел да задържат инфлационните очаквания стабилни и да предотвратят вторични ефекти, като същевременно ограничат вредите за икономиката и пазара на труда.

Икономическа перспектива

Данните след март показват ускоряване на общата инфлация и повишаване на инфлационните очаквания сред домакинствата и фирмите. В същото време икономическата активност в частния сектор се сви през април за първи път от 2024 г.

Според централните банкери икономиката се намира между базовия сценарий на ЕЦБ и по-негативен вариант, при който инфлацията достига връх от 4,2%.

„Това е класически пример за стагфлация“, казва Клеменс Фюст от германския институт Ifo. ЕЦБ е изправена пред избор между допускане на по-бърза инфлация и риск от задълбочаване на икономическия спад чрез повишаване на лихвите, отбелязва той пред Bloomberg.

В същото време институцията се стреми да успокои опасенията, че Европа може да преживее нов ценови шок като този след руската инвазия в Украйна през 2022 г. Тъй като инфлацията беше около целта от 2% преди настоящия конфликт, а паричната политика е близо до т. нар. неутрално ниво, ЕЦБ смята, че има още време за по-задълбочена преценка на ситуацията.