Проучване: ЕЦБ ще вдигне лихвите през юни, преди да обърне курса през 2027 г.

Европейската централна банка (ЕЦБ) ще реагира на войната на САЩ и Израел в Иран с едно повишение на лихвите - през юни - преди да обърне курса и да ги намали догодина, за да защити икономическия растеж, смятат анализатори.

Почти всички участници в анкета на Bloomberg очакват базираната във Франкфурт финансова институция да запази депозитната си лихва непроменена на ниво от 2% на 30 април, но да я повиши с 0,25 процентни пункта на следващото заседание, когато новите икономически прогнози ще дадат по-ясна картина за последиците от конфликта.

Половината от тези, които предвиждат повишение през юни, също очакват поне едно понижение до края на 2027 г. Средната прогноза показва, че депозитната лихва ще се върне на нивото от 2% през септември същата година.

Главният икономист Филип Лейн и други заявяват, че е малко вероятно този месец да има достатъчно информация, за да се прецени дали рязкото поскъпване на петрола и природния газ заради войната е променило инфлационните очаквания на домакинствата и фирмите. В същото време те подчертават, че следят внимателно тези сигнали и ще реагират при нужда.

„Трудно е да се предвиди развитието на самия конфликт и на цените на енергоносителите“, казва икономистът от Dekabank Кристиан Тьодтман. „Но също така е трудно да си представим, че косвените и вторичните ефекти върху инфлацията ще са толкова слаби, че ЕЦБ да ги игнорира“, добавя той.

Потребителските цени в еврозоната са се повишили с 2,6% на годишна база през март - най-високото ниво от средата на 2024 г. Очакванията за по-високи цени и инфлационните страхове също нарастват.

Въпреки че инвеститорите са почти напълно са убедени, че ЕЦБ ще запази лихвите без промяна следващата седмица, те все още очакват две повишения с по 0,25 пункта тази година. Малко над една трета от анкетираните икономисти са съгласни с това.

Денис Шен, преподавател в Международното училище по мениджмънт към Техническия университет в Берлин, който предвижда само едно повишение, казва, че след силните ръстове на заплатите по време на последната инфлационна вълна прагът на ЕЦБ може да е по-нисък, отколкото изглежда.

„Увеличение с 25 базисни пункта като застраховка би било подходящ ход: предпазливо като размер, но ясно като сигнал“, посочва той.

Мнението му съвпада с позицията на председателя на ЕЦБ Кристин Лагард. Миналия месец тя заяви, че банката не може да игнорира трайно превишение на инфлацията.

„ЕЦБ се чувства принудена да затяга паричната политика, защото щетите върху инфлацията вече са налице“, смята анализаторът Арне Петемизаc от AFS Interest. Икономическите щети, включително от затягането, ще се проявят по-бавно и ще наложат понижения на лихвите през следващата година.

Перспективите за инфлацията и растежа са се влошили от последното заседание на ЕЦБ през март.

Рисковете за базовата прогноза на ЕЦБ от 2,6% инфлация тази година и 2% през 2027 г. са нагоре - почти 90% от участниците смятат, че инфлацията ще остане над целта в средносрочен план.

„Инфлационните рискове вече са насочени нагоре, с възможни вторични ефекти, ако конфликтът продължи“, казва Мария Мартинез от Banco Bilbao Vizcaya Argentaria. „ЕЦБ остава предпазлива, с умерено нисък праг за действие.“

Тя е сред две трети от анкетираните, които смятат, че икономиката на еврозоната се намира между базовия и неблагоприятния сценарий на ЕЦБ.

Много зависи от това колко бързо ще бъде възстановено свободното преминаване през ключовия Ормузки проток, през който преминават около една пета от световните доставки на петрол. Около 73% от икономистите в анкетата очакват временното примирие между САЩ и Иран да доведе до траен мир. От тях половината смятат, че ефектите от войната ще се усещат поне шест месеца или повече.

„ЕЦБ ще се надява войната да приключи преди заседанието през юни и цените на петрола да се върнат към предвоенните нива“, казва Анджей Шчепаняк от Nomura. Това би ограничило вторичните инфлационни ефекти и би позволило на ЕЦБ да „игнорира“ шока, смята той.