Дългът от 3,8 млрд. евро мина и на второ четене в бюджетна комисия

Комисията по бюджет и финанси в парламента одобри на второ четене законовите промени, които позволяват емитирането на държавен дълг в размер на до 3,8 млрд. евро.

В началото на заседанието от „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ) многократно поискаха да бъде предложен разчет на приходите и разходите, както и информация за проектите, по които предстои разплащане по Плана за възстановяване и устойчивост, заради които се налага тегленето на нов държавен дълг. Асен Василев и Венко Сабрутев от ПП припомниха, че искане да видят писмено информацията са направили още при първото четене на законопроекта в комисия, но такова така и не им е предоставено. Мартин Димитров от „Демократична България“ предложи да бъде отложено провеждането на заседанието, за да бъдат получени тези данни в писмен вид.  

Заместник-министърът на финансите и бивш финансов министър Людмила Петкова изчете информацията за наличните средства във фискалния резерв и предстоящите плащания, като посочи, че критично е положението през месеците август и септември. Петкова обясни, че най-големите разходи традиционно са в началото на месеца, когато се извършват социалните плащания и се изплащат пенсиите, докато постъпленията идват след 14-о число на месеца.

Когато има достатъчно фискален резерв, тези разминавания между входящи и изходящи потоци се компенсират, но когато фискалният резерв намалява, тези дисбаланси все по-трудно се компенсират, обясни Петкова.

Според нея този таван на дълга се налага, защото се очаква дефицитът от 2,5 млрд. евро да продължи да расте поради липсата на приет бюджет.

От думите ѝ стана ясно, че ако фискалният резерв към април е бил 6,8 млрд. евро, то през май вече е 4,7 млрд. евро.

Според представените от нея разчети разликата между разплащанията по ПВУ, които трябва да бъдат направени в летния сезон надвишават с 2,1 млрд. евро средствата, които ще бъдат получени от ЕК като част от четвъртото плащане, а петото ще бъде направено чак през декември.  

Асен Василев неколкократно поиска да бъдат предоставени в писмен вид изчетените от Петкова данни, защото според него се предоставят аргументи за тегленето на дълг в размер на 2,1 млрд. евро, а не на 3,8 млрд. евро.

„Искат да теглят дълг на база изявления в медиите – на министъра на финансите и министър-председателя и за тежкото и окаяно състояние на финансите. Съгласни сме, но дайте данните“, каза депутатът Цончо Ганев от „Възраждане“.

С изненадваща подкрепа за новия таван на дълга се включиха от ГЕРБ-СДС в лицето на депутатите Владислав Горанов и Теменужка Петкова. Именно към решенията на Теменужка Петкова като министър на финансите в правителството на Росен Желязков (ГЕРБ-СДС, подкрепено от БСП, ИТН и ДПС) са основните критики на настоящия кабинет за състоянието на публичните финанси и размера на дефицита. Румен Радев директно обвини предходното правителство в лъжа в името на приемането на страната в еврозоната. Към действията на предходното правителство са и основните критики на финансовия министър Гълъб Донев, според когото дефицитът за 2026 г. се очертава да достигне 7,4% от БВП заради авансово внесения от банките данък през 2025 г. и ненавременни разплащания.

„Нашето притеснение е, че лимитът не е достатъчен“, каза Владислав Горанов и призова към гласуване без дебати. Той заяви, че партията му все пак ще се въздържи от подкрепа, защото законопроектът няма нужда от гласовете им.

Теменужка Петкова обяви, че е можело този дебат да бъде спестен, ако е имало внесен Закон за държавния бюджет, където да са разписани дефицитът и дългът. Тя също призова да се премине към гласуване, като посочи, че дългът е необходим.

Промените в т. нар. удължителен закон бяха гласувани и предстои да бъдат обсъдени на второ четене и в пленарна зала. Необходимостта да бъде повишен таванът на държавния дълг беше анонсирана от Гълъб Донев още по време на консултациите при президента Илияна Йотова, преди да бъде сформирано настоящото правителство.