Парламентът одобри на първо четене поемането на нов дълг от близо 4 млрд. евро

С гласовете на „Прогресивна България“ и ДПС парламентът одобри на първо четене поемането на нов държавен дълг до 3,8 млрд. евро в рамките на тази година. „Продължаваме промяната“ (ПП) и ГЕРБ-СДС се въздържаха от подкрепа на предложението, а против гласуваха от „Демократична България“ и „Възраждане“.

Поемането на нов дълг финансовият министър и вицепремиер Гълъб Донев аргументира с необходимост от префинансиране на плащания по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), като основната концетрация на плащания се очаква да бъде в периода юни-август. Лимитът за поемане на държавен дълг през тази година е 1,41 млрд. евро и той вече е достигнат с емитираните държавни ценни книжа за периода януари-май 2026 г., обясни финансовият министър.

По данни на Българската народна банка (БНБ) депозитите към 31 май, управлявани от Министерството на финансите, са в размер на 4,4 млрд. евро, от които разполагаемият ресурс извън сребърния фонд е около 2 млрд. евро. Те могат да бъдат използвани за осигуряване на всички плащания, разходи за пенсии и други разходи по ПВУ, обясни Донев, а се очаква през юни страната отново да отчете дефицит.

По време на дискусиите около поемането на новия дълг Стефан Белчев от „Прогресивна България“ обясни, че е необходимо това да се случи сега, а не през есента, за да не бъдат пропуснати най-добрите условия на пазарите. Той посочи, че 3,8 млрд. евро е таванът, но държавата ще изтегли само толкова, колкото е абсолютно необходимо.

Според Мартин Димитров от „Демократична България“ голямата цел трябва да бъде ограничаването на дефицита, а няма гаранции, че това ще бъде последният път, в който настоящото правителство ще иска поемането на нов дълг в рамките на тази година. Може да стане дългова спирала и нямаме никакви данни и никаква гаранция какъв дефицит ще постигнете през 2026 г., подчерта Димитров. Според него дискусиите в бюджетната комисия са показали, че до септември не е необходим дълг в размер на над 2 млрд. евро. Той нарече твърдението на финансовия министър за дефицит от 7,4% спекулативно и поиска информация откъде идва този дефицит. 

„Скрит дефицит няма. Има явен дефицит, който ЕК в своя доклад оповести“, каза бившият финансов министър от кабинета „Желязков“ и депутат от ГЕРБ Теменужка Петкова. Тя заяви, че говоренето за скрити дефицити уронва престижа на институциите в страната и на тези в ЕС.

Петкова отбеляза, че лимитът на дълга се залага в закона за бюджета заради параметрите, които могат да бъдат видени единствено там – дали ще има дефицит, балансирано салдо или излишък.

„Всички тези разговори ще бъдат избегнати, когато внесете закона за държавния бюджет. Тогава ще са ясни параметрите на бюджетната рамка и ще можем да дебатираме“, каза Петкова. Тя посочи, че не е ясно какъв дефицит ще се финансира: 3% – както предвижда Законът за публичните финанси, 4,1% – каквато е прогнозата на ЕК, или 7,4% – каквато е оценката на финансовия министър. Тя припомни, че според Закона за публичните финанси по отношение на дълга в тази ситуация може да се поеме само такъв, който предстои да се падежира в рамките на годината, но не повече и това не е случайно, а целта е да бъдат защитени в максимална степен публичните финанси на страната.

Сред темите, по които депутатите спориха, беше и Приложение 3 към Закона за държавния бюджет, в което са разписани общинските проекти. Според депутати от „Прогресивна България“ там има фактурирани, но неразплатени проекти, от които идва „скритият дефицит“. Асен Василев от „Продължаваме промяната“ обаче им опонира, че бюджетният дефицит се изчислява в консолидирана фискална програма, който включва и бюджета на общините. Затова и ако има фактура, пусната към МРРБ, тя се вписва в дефицита. „Ако има фактури, издадени от общините, те са в тези 3,5% от БВП, които Евростат е сертифицирал“, каза той. Теменужка Петкова заяви, че в рамките на 2025 г. са разплатени всички проекти, заложени по програмата за общините, а удължителният закон е предвиждал 460 млн. евро до март за разплащания по общинските проекти.

Асен Василев поиска половин час почивка, за да даде финансовият министър Гълъб Донев информация за разчетите, които изискват поемането на дълг от 3,8 млрд. евро.

След почивката Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС заяви, че „Прогресивна България“ има мнозинство и няма нужда от подкрепа от другите парламентарни групи.

„Ако опираше до нашите гласове, щяхме да подкрепим. Днес не се налага“, каза той. В изказването си той препоръча на финансовия министър да действа бързо с дълга.

„Това, което мога да окуража вицепремиера е, че ликвидността на пазарите до лятото ще е по-добра, а и очаквам ЕЦБ в следващите няколко месеца един или два пъти да повиши основната лихва в системата. Дълг е необходим, дано е необходим само толкова“, каза той. 

Владислав Панев от ДБ обаче призова между първо и второ четене да бъде внесено предложение за сваляне на тавана във временния закон, а в бюджет 2026 г. да се види какви реформи и какъв таван на дълга се предлагат.

Срокът между първо и второ четене на промените, който депутатите одобриха, е пет дни.