Бюджетната комисия прие поемането на нов дълг до 3,8 млрд. евро

Бюджетната комисия в парламента прие на първо четене тегленето на нов дълг в размер до 3,8 млрд. евро. Предложението беше направено от Министерския съвет миналата седмица, като според управляващите това се налага във връзка с необходимостта от осигуряване на ресурс за префинансиране на плащанията за изпълнение на националните дейности и инвестиции в заключителния етап от изпълнението на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

От опозицията поставиха под съмнение необходимостта да бъде теглен дълг в толкова голям размер. Асен Василев от „Продължаваме промяната“ посочи, че искането би получило подкрепата им, ако е било за тегленето на дълг до 2 млрд. евро. Той критикува и идеята да бъде взет дълг, без да има приет бюджет, защото тогава лихвата би била много висока, включително заради изявленията на финансовия министър Гълъб Донев за очакван дефицит в размер на 7,4% от БВП. Той препоръча Министерството на финансите да поеме минимално количество дълг, като допълни, че ако бъдат представени макрорамка и бюджет, биха преосмислили позицията си.

Венко Сабрутев от ПП коментира, че не била представена прогноза за приходите, разходите и допълнителните разходи по ПВУ, за да може да се прецени дали наистина ще са необходими средства точно в този момент, или може да се изчака. Той поиска да бъде предоставен списък с проектите по ПВУ и степента на тяхна готовност, както и прогноза за приходите и разходите.

Според Владислав Панев от „Демократична България“ през тази година ще има ръст на приходите от ДДС предвид ръста на инфлацията и обяви, че парламентарната му група също няма да подкрепи тегленето на нов дълг. Мартин Димитров от ДБ отбеляза, че няма гаранции, че след това искане за дълг няма да бъде отправено и следващо. 

На въпрос на „Възраждане“ за това каква ще бъде общата задлъжнялост на страната в края на годината, ако бъде изтеглен нов дълг, стана ясно, че тя ще бъде по-ниска, отколкото в края на 2025 г. От финансовото министерство посочиха, че към края на 2026 г. държавният дълг би достигнал 30,8 млрд. евро, което възлиза на 29% от БВП, а към началото на тази година дългът е бил в размер на 31,4 млрд. евро.

„Ако теглим чертата, с тези 3,8 млрд. евро към края на тази година като процент от БВП дългът на България ще бъде по-нисък, отколкото в началото на годината“, каза Константин Проданов.

По време на представянето на предложението пред комисията стана ясно, че проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост са договорени на 98%.

На въпрос на Айтен Сабри от ДПС относно изпълнението на проектите, председателят на комисията и депутат от „Прогресивна България“ Константин Проданов посочи, че се полагат усилия договорените инвестиции, проекти и дейности да бъдат приключени до 31 август тази година, а отчетът им да бъде направен до края на септември. След това предстои одобрените за плащане проекти от страна на ЕК да бъдат изплатени до 31 декември. Всичко, което не бъде одобрено, ще бъде финансирано от националния бюджет, уточни той. Очаква се четвъртото плащане по ПВУ да бъде в края на юли, а петото – в края на годината, стана ясно още по време на заседанието на бюджетната комисия.

Проданов заяви, че се очаква предложението за тегленето на нов дълг да влезе за разглеждане в пленарна зала още утре, за да може да присъства и финансовият министър Гълъб Донев.

Поемането на нов дълг беше предложено вече като една от трите промени в удължителния закон за бюджета, но не беше гласувано заедно с другите предложени промени – за намаляване на партийната субсидия и увеличаване на пенсиите по т. нар. швейцарско правило, защото според опозицията такова предложение не може да бъде правено от народни представители, а единствено от Министерския съвет.