Г. Донев: Стремежът е максимално нисък бюджетен дефицит за 2026 г. около 3%

Бюджетът за 2026 година, който правителството на Румен Радев ще предложи, вероятно ще е с дефицит над 3%. Това стана ясно от думите на вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев по време на днешния блиц контрол в парламента.

Донев не потвърди, че финансовата рамка ще е с дефицит до 3%, посочвайки, че стремежът на правителството е да бъде постигнат възможно най-ниският дефицит с мерките, които ще бъдат предложени.

До края на годината остават шест месеца, а по думите му за този период каквито и мерки да се предложат, чудеса по консолидацията на държавните разходи няма как да се постигнат.

"Стремежът ни ще бъде дефицитът да е около 3%, а колко над това - сметките ще покажат", каза Донев пред депутатите.

Вицепремиерът допълни, че мерките за ограничаване на бюджетния дефицит трябва да имат дългосрочен характер и във всички посоки.

„Няма как да минем с еднократни мерки, които да окажат ефект през 2026 г., а след това отново да търсим подобни решения“, каза Донев. По думите му Европейската комисия няма да приеме мерки с временен ефект, а ще настоява за такива, които действат в дългосрочна перспектива. 

Той коментира, че част от мерките, заложени в бюджетите за 2023, 2024 и 2025 г., са били с еднократен характер. „Трябва да имаме дългосрочни мерки, които да оказват влияние няколко години напред. Такива мерки не предприе нито едно от предходните правителства и заради това се получи тази ситуация с този свръхдефицит“, коментира Донев.

Финансовият министър отново потвърди, че амбицията на правителството е проектът за държавен бюджет за тази година да бъде внесен за обсъждане в Народното събрание до края на юни. 

Относно новите инфраструктурни проекти Гълъб Донев заяви, че те не винаги трябва да бъдат с национално финансиране. По думите му има достатъчно източници с европейско финансиране.

„Това, че държавата в момента се намира в рекорден дефицит, не означава, че тя трябва да спре всички проекти. Това е най-лошото нещо, което може да направи и това е най-лошият сигнал към бизнеса и към тези, които имат инвестиционен интерес към България“, каза Донев. И допълни, че състоянието на свръхдефицит може да бъде подобрено и с повече преки чуждестранни инвестиции - нещо, което преди години беше позамряло, но сега виждаме, че има интерес от инвеститорите към България и това е един от източниците, които водят до подобрение на фискалното състояние на страната, каза вицепремиерът. 

Европейската комисия (ЕК) твърдо ще продължи процедурата за обявяване на свръхдефицит на България, каза още министърът на финансите. Той посочи, че вчера мисия на ЕК е провела срещи с представители на няколко министерства, свързани с изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, макроикономическите дисбаланси и състоянието на публичните финанси.

По думите му до процедурата за обявяване на свръхдефицит се е стигнало след анализ на нетните разходи за 2025 г., като разчетите на Министерството на финансите и на Европейската комисия са се разминали частично.

Това разминаване дойде от факта, че служебното правителство не подаде до 30 април доклада за състоянието на публичните финанси и тенденциите през 2026 г. и ЕК разполагаше само с данни за 2025 г., уточни вицепремиерът.

Предстои докладът да бъде внесен за становище в Икономическия и финансов комитет, след което ще бъде разгледан от Съвета ЕКОФИН. Последната стъпка ще бъде решение на Съвета на ЕС дали България официално да бъде поставена в процедура по свръхдефицит.

Ако процедурата бъде задействана, Европейската комисия ще изиска от България конкретни мерки за ограничаване на дефицита. 

„Една от мерките, които Комисията категорично заяви след вчерашните разговори, е нетните разходи да бъдат намалявани с 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт“, каза той. Министърът добави, че ще се изисква ограничаване на разходите и анализ на структурата на бюджетните разходи. 

Структурата на разходната част на нашия бюджет не е много добра. Около 76% са разходите за заплати, социални плащания и пенсии, а едва около 24 на сто са инвестиционни разходи, посочи Донев.

По думите му правителството ще трябва да предложи мерки, които да бъдат съчетани с препоръките на Европейската комисия.