Управляващите се отказаха от предложенията за увеличаване на тавана на дълга - засега

Управляващите оттеглиха идеята за увеличаване на тавана на дълга до 3,8 млрд. евро чрез предложение, внесено между първо и второ четене на законопроекта за промяна на т.нар. удължителен закон за бюджета, предаде БТА.

За това решение съобщи Константин Проданов от "Прогресивна България", който по време на заседанието на временната комисия по бюджет и финанси заяви, че предложенията се оттеглят заради критиката към намерението за увеличение и след разговор с финансовия министър Гълъб Донев.

За да бъде спазена буквата на закона, предложенията за вдигане на тавана на дълга в условията на удължителен бюджет ще бъдат внесени на по-късен етап от Министерския съвет с необходимата обосновка, стана ясно от думите на Проданов.

Не са оттеглени предложенията за отпадане на добавката за Covid към новите пенсии, както и за намаляване на партийните субсидии. Преди заседанието на комисията депутати от опозицията разкритикуваха възможността за по-висок дълг от установения в удължителния бюджет.

Заседанието на комисията по бюджет и финанси продължава.

„Кой разпореди това безобразие“

По време на заседанието депутатът от „Продължаваме промяната“ и бивш финансов министър Асен Василев заяви, че ако поемането на нов дълг бъде гласувано по този начин, то ще бъде атакувано в Конституционния съд. Той оспори възможността народен представител да предложи промяна на тавана на дълга. Василев подчерта, че това е нещо, което може да внесе единствено Министерският съвет.

„Нека го направим по правилния начин“, призова Василев и допълни, че е възможно до края на седмицата предложението за нов таван на дълга да мине по съответния ред – Министерски съвет, Национален съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) и тогава – през комисията.

Константин Проданов обясни, че според „юридическия прочит“ на партията, понеже в момента няма действащ редовен бюджет, това дава възможност такива промени да се предлагат и от народни представители.

Недоволен от внасянето на толкова сериозни теми в толкова кратък срок преди заседанието беше Цончо Ганев от „Възраждане“.  Председателят на временната комисия по бюджет и финанси Константин Проданов обаче оправда спешността с необходимостта да се „гасят пожари в ускорен порядък“.

„Има ли наистина необходимост да се тегли 3,8 млрд. евро дълг“, попита депутатът Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната“. Той отбеляза и че не е бил информиран за работната група, в рамките на която са обсъдени предложенията, а Проданов призна, че в нея са участвали само някои от депутатите членове на бюджетната комисия.

„Ще има ли други дългове от ваша страна тази година, ограничен ли е дефицитът – всички тези въпроси не са отговорени“, заяви Мартин Димитров от „Демократична България“, като призова по време на обсъжданията да бъде поканен и финансовият министър и вицепремиер Гълъб Донев.  

„Нашето становище общо взето не е положително“, каза и Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС. Той се пошегува с Асен Василев, като коментира, че не е чул фразата „кой разпореди това безобразие“ – репликата, с която депутатът на ПП блокира второто четене на проектобюджета за 2026 г. в ресорната комисия в края на ноември.

Какви промени предлагат от „Прогресивна България“

По първоначален план с промените в удължителния закон за бюджета трябваше да се гарантира ръстът на пенсиите от 1 юли със 7,8%. Вчера обаче стана ясно, че управляващите са внесли предложения между първо и второ четене, които засягат тавана на дълга и т. нар. Covid-добавки към пенсиите. Промените са внесени от Константин Проданов, Стефан Белчев и Георги Чакъров от „Прогресивна България“.

Мерките предвиждаха повишаване на тавана за държавния дълг в размер до 3,8 млрд. евро, които ще бъдат насочени към финансиране на бюджетния дефицит, включително – за префинансиране по Плана за възстановяване и устойчивост.

Вносителите аргументират предложението си с това, че за осемте месеца на 2026 г. следва да бъдат финансирани плащания по Плана за възстановяване в размер на около 4,4 млрд. евро, за да бъде постигната 100% усвояемост на безвъзмездните средства. Очаква се четвъртото искане за плащане да бъде получено в края на юли, петото - да бъде получено до края на декември, а националният бюджет трябва да префинансира тези плащания, се допълва в мотивите към предложенията.

Друга промяна бе свързана с намаляването на партийните субсидии от 4,09 евро на глас до 3 евро на глас със задна дата – от 30 април до 31 декември. Намаляването на партийната субсидия бе аргументирана със състоянието на бюджета и нуждата от фискална консолидация. Икономията, до която този ход би довел обаче, е в размер на едва 2,2 млн. евро за 2026 г.

Предложенията предвиждаха и отпадане на Covid-добавките за новите пенсионери, като тази промяна трябваше да влезе в сила от 1 юли 2026 г.

Като аргумент депутатите от „Прогресивна България“ изтъкнаха това, че сумата от 60 лв. към „новите“ пенсии е станала част от размера им, въпреки че не са свързани с осигурителния принос на лицата в пенсионно-осигурителната система. Тези суми влизат в общата сума, която се осъвременява по швейцарското правило всяка година от 1 юли, което според ПБ е отклонение от принципа „принос-права“. Затова те искаха тази сума да не бъде включвана в размера на отпуснатите след 1 юли 2026 г. пенсии. За всички останали те щяха да се запазят, но да не се осъвременяват, а да се изплащат в размера, достигнат до 30 юни 2026 г.