Английската централна банка задържа лихвените проценти без промяна

Английската централна банка (АЦБ) запази лихвените проценти без промяна в четвъртък и очерта сценарии за икономическото въздействие от войната на САЩ и Израел с Иран, като един от тях може да изисква „решително“ увеличение на разходите по заемите, предаде Ройтерс.

Деветимата членове на Комисията по парична политика гласуваха с 8 срещу 1 гласа да запазят основния лихвен процент на ниво от 3,75%, като само главният икономист Хю Пил подкрепи увеличение до 4% още сега.

Ден след като Федералният резерв на САЩ също запази лихвите без промяна и малко преди решението на Европейската централна банка (ЕЦБ), която вероятно ще направи същото, АЦБ сигнализира, че ще продължи внимателно да следи ситуацията в Близкия изток.

Макар да съществува риск от „значителни вторични ефекти“ от шока в цените на енергоносителите - като искания за по-високи заплати или компании, които повишават цените, вместо да поемат по-високите разходи - пазарът на труда отслабва, а повишаването на лихвите на финансовите пазари ще помогне за ограничаване на инфлацията, посочва паричният орган.

„Комисията е готова да действа при необходимост, за да гарантира, че инфлацията остава в рамките на целта от 2% в средносрочен план“, се посочва в изявление след заседанието на АЦБ.

Инвеститорите смятат Великобритания за силно уязвима от ръста на цените на енергоносителите заради голямата зависимост на страната от природен газ.

Данни, публикувани миналата седмица, показват увеличение на входящите разходи за фирмите и рекордно бързо нарастване на очакванията на компаниите за повишение на цените през следващите 12 месеца.

Съществуват обаче и опасения за сериозен удар върху икономическия растеж, причинен от войната.

Сценарии за въздействието на войната

Предвид голямата несигурност относно продължителността на войната и мащаба на икономическите щети, Английската централна банка се отказа от обичайната практика да публикува централен прогнозен сценарий за инфлацията и други ключови икономически показатели. Вместо това тя изготви три сценария, базирани на цените на енергоносителите и различни степени на вторични ефекти.

При най-негативния сценарий - C, при който цените на енергоносителите ще останат високи за продължителен период, инфлацията може да достигне връх от 6,2% - почти двойно над последната отчетена стойност - и да остане над целта от 2% през следващите три години, според текущите пазарни очаквания за лихвите.

Ако този риск се реализира, „вероятно ще се наложи решително затягане на паричната политика“, посочват от АЦБ.

Сценариите A и B обаче биха изисквали „по-малко рестриктивна политика“, като повишението на пазарно базираните лихвени проценти от началото на войната помага за ограничаване на инфлационния натиск.

Сценариите са базирани на пазарните данни за 15-дневния период до 22 април и не включват допълнителното покачване на световните цени на петрола тази седмица, които достигнаха нов четиригодишен връх по-рано в четвъртък заради подновени опасения относно продължителността на конфликта.

Гуверньорът на Английската централна банка Андрю Бейли заяви, че отдава най-голяма тежест на сценарий B, „макар и с леко намалени вторични ефекти“, но също така придава „известна тежест“ и на сценарий C.

Освен силната зависимост от високите цени на газа, британската икономика е изправена и пред политически тревоги, тъй като премиерът Кийр Стармър среща трудности да запази позицията си на „Даунинг стрийт“. Това поражда въпроси относно фискалните планове на правителството.

Доходността по британските държавни облигации е най-високата сред страните от Г-7.