Кевин Уорш не може да успее без помощ от Белия дом

Кевин Уорш се изправя пред наистина плашеща задача. Новият председател на Федералния резерв на САЩ трябва да избягва да провокира президента на страната Доналд Тръмп, когото е трябвало да очарова, за да получи поста. Той трябва да възстанови отношенията с останалите му колеги в централната банка на САЩ, много от които доскоро критикува - не на последно място, с бившия управител Джером Пауъл, който засега остава в управителния съвет. Той трябва също така да потвърди ангажимента на Фед да върне инфлацията обратно до целта от 2%, пише Bloomberg.

След първото си заседание като ръководител на Комисията по операциите на открития пазар (FOMC) тази седмица Уорш не остави съмнение, че възнамерява да направи промяна. За да се справи с тези предизвикателства, докато постига стабилен растеж и ценова стабилност, ще трябва да има съюзници във Фед и пространство за действие от страна на Белия дом. С малко късмет държавният глава може би ще осъзнае, че независима централна банка е и в негов интерес.

Най-скорошните данни за инфлацията не помагат. Митата на Тръмп и високите цени на енергоносителите, предизвикани от войната на САЩ и Израел в Иран, тласнаха потребителската инфлация над 4%. Годишният темп вече е над целта от 2% повече от пет години. Все пак базисната инфлация е сравнително умерена, макар и все още над целта, и вероятно ценовият натиск ще отслабне отново по-късно тази година, освен ако военните действия в Близкия изток не се възобновят или президентът не наложи допълнителни мита.

В момента обаче инфлация от 4%, заедно със знаци за засилващ се трудов пазар, не оставя място за понижаване на лихвите и ако тези условия се запазят, следващото движение на лихвите може да бъде в посока нагоре. Въпреки единодушното гласуване на 17 юни за запазване на основната лихва без промяна в диапазона 3,5%-3,75%, около половината членове на FOMC казват, че очакват повишение на разходите по заемите да бъде подходящо решение по-късно тази година.

Каквото и да се случи, Фед не може да изпълнява задачите си, ако не се възприема като независима институция. Настояването на президента лихвите да се намаляват независимо от икономическите условия само затруднява контрола върху инфлацията и - след като това бъде постигнато, безопасното понижаване на основната лихва. Президентът е много по-малко вероятно да постигне своето, ако продължава да оказва натиск, особено ако се обърне срещу Уорш, както направи с Пауъл.

Ако на новия председател бъде дадено известно пространство, той трябва да го използва, за да насочи колегите си към отдавна закъснели реформи в процедурите на Фед. Колегите му, колкото и да са раздразнени от призивите на Уорш за „смяна на режима“, трябва да се стремят да бъдат полезни, стига той да настоява за независимост и да остава отдаден на ценовата стабилност.

Уорш очевидно разбира предстоящите предизвикателства. На последното заседание на Фед той подчерта ангажимента на централната банка към целта за инфлация от 2%, но също така обяви създаването на пет работни групи за преглед на методите на комуникация, управлението на баланса, източниците на данни и разбирането на производителността и инфлацията.

Колегите му, включително Пауъл, признават нуждата да се обмислят подобни промени. Тези корекции обаче изискват внимателно обмисляне и откровен дебат. Те не трябва да бъдат налагани грубо или на момента, нито да бъдат отхвърляни само защото предпочитаният от администрацията кандидат ги предлага.

Фед, потънал в спорове или възприеман като подчинен на администрацията, може бързо да загуби авторитет. За да успее, той трябва да бъде способен да постига консенсус и да бъде достоен за доверие. Това наистина не би трябвало да се налага да се казва тепърва, защото такъв Фед е ценен актив не само за страната, но и за Белия дом.