fallback

Управителят на БНБ: Ограничете бюджетния дефицит до 3%

Разхлабване на фискалната политика може да ни върне в отдавна забравеното време на високи дефицити, растящ дълг и ликвидни затруднения за бюджета, посочи Димитър Радев

14:35 | 01.12.22 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Управителят на БНБ Димитър Радев призова за ограничаване на бюджетния дефицит до 3%. Това стана на годишната среща "Банките и бизнесът", съобщи БНР. Гуверньорът на централната банка обърна внимание, че лихвите ще продължат да се покачват, а затягането на паричната политика трябва да върви заедно с ограничаването на бюджетните разходи. „Трайното и прогресиращо разхлабване на фискалната политика може да ни върне в отдавна забравеното време на високи дефицити, растящ дълг и ликвидни затруднения за бюджета“, коментира Димитър Радев.

Под знака на политиката

По думите му България се намира в период на фрагментация и несигурност както по отношение на политическата, така и на макроикономическата рамка. „В такава среда е изключително важно да се постигне в най-голяма степен стабилизиране на фискалните и икономическите условия, като фокусът пада върху предстоящите бюджетни решения“, каза той, цитиран от „Дневник“.

Според него подобна среда предполага подходящо калибриране на фискалната политика и потвърди, че перспективите пред паричната политика са ясни – увеличаване на лихвите и постепенно изоставяне на неконвенционалните мерки, прилагани през последните години. „Действията на централните банки ще ограничат търсенето, което ще сведе инфлацията до здравословни нива", смята Радев. „Това има своята цена – забавяне на икономическата активност, като логиката е, че продължаваща висока инфлация би имала много по- продължителен негативен ефект, отколкото временно забавяне на икономическата активност“, коментира той.

Управителят на БНБ обясни, че по-високите разходи при пандемията, които доведоха до по-големи дефицити, бяха замислени като целеви и временни, но се трансформираха във всеобхватни и постоянни.

Радев посочи, че един от рисковете е в резултат на тях да има трайно и прогресиращо разхлабване на фискалната политика, което може да върне страната ни във времената на висока дългова политика.

Според него „лекарството е постигане на първични излишъци“ в бъдеще – рязане на постоянни разходи или увеличаване на данъците и напомни, че от опита си в миналото хората в България знаят, че е болезнен процес.

Димитър Радев предупреди, че е твърде вероятно да станем свидетели на лека рецесия в световен и европейски мащаб, което ще се отрази и в България.

Пътят към еврозоната

Управителят на централната банка е убеден, че целенасочените усилия за влизане в еврозоната в целевата дата – януари 2024 г., ще помогнат на страната ни да се справи по-добре с икономическите трудности. „Пътят към еврозоната има потенциал да се превърне в катализатор на процеси, които да консолидират както политическата, така и макроикономическата рамка“, смята Радев.

По думите му българската банкова система посреща предизвикателствата в много добра и солидна позиция. „Имаме готовност да натиснем здраво педалите по тази тема", обяви той и обясни, че реформите, нужни за влизане на страната в еврозоната, са полезни за икономиката като цяло. „Трудно можем да намерим друга тема, която получава толкова внушителна политическа подкрепа. Изпълнението на номиналните критерии за влизането в общия валутен съюз предполага провеждане на политики, които са добри за страната и извън тази тема – овладяване на инфлацията, поддържане на дългосрочните лихви и запазване на валутната стабилност“, коментира той.

Що се отнася до инфлацията, Радев напомни, че тя е висока не само у нас, но заяви, че през октомври се пречупи трендът на нарастване.

Прогнози и сценарии

Петър Андронов, главен изпълнителен директор в направление „Международни пазари" на KBC Group, заяви, че краят на войната в Украйна е факторът, който определя всички сценарии за икономиката на Европа догодина. „Засега като най-вероятен се смята този, който предвижда мека рецесия", анализира ситуацията банкерът. „Меката и дълбоката рецесия бяха с еднаква вероятност преди месец, което показва, че има силна волатилност на прогнозите“, допълни той.

Андронов напомни признанието на Европейската централна банка, че нейната прогноза за първото тримесечие на годината е най-неточната в цялата ѝ история.

Затова той призова никой да не залага на прогнозните проценти и сценарии, а за себе си каза, че ако преди време е бил предпазлив оптимист с акцент върху оптимист, то сега акцентът е върху предпазлив.

Банкерът се позова на анализи, според които започващата зима няма да е толкова тежка, колкото се очакваше преди, а по-скоро изпитанията ще бъдат през зимата на следващата година, след като през тази в голяма степен вече са компенсирани енергийните проблеми. Андронов подчерта, че след излизането на Китай на енергийните азиатски пазари цените ще се повишат.

Банкерът допълни, че очакваните социални протести в Европа за първи път исторически ще са заради голямата разлика между процента на растеж на заплатите спрямо ръста на инфлацията. „Протестите за по-високи доходи в Европа дори не са за това те да са равни на инфлацията, каквото законодателство има в част от европейските страни, а за добавки над нейното равнище“, посочи той.

Според Андронов централните банки са на кръстопът, но ще продължат да вдигат лихвите и смята, че не е основателен оптимизмът на някои среди, че заради последните добри икономически данни за част от Европа Европейската централна банка няма да вдигне лихвите до 3-3,25% през следващата година. „Очаква се и Федералният резерв да продължи с повишението до 5,25%“, добави банкерът.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 14:37 | 01.12.22 г.
fallback
Още от Данъци и бюджет виж още