Ще ни отдалечи ли удълженият бюджет от еврозоната?

Удължаването на действащия бюджет всъщност означава "старият бюджет да бъде нов бюджет". Това има своите недостатъци, тъй като тези слоеве от населението, чиито доходи са свързани с бюджета, и хората на минимална работна заплата няма да бъдат компенсирани, което определено създава проблеми. Този коментар пред Bulgaria ON AIR направи икономистът проф. Ганчо Ганчев. Бюджетът предизвика сблъсък между служебната власт и опозицията в пленарната зала, след като служебният премиер Гълъб Донев се изправи срещу БСП и "Демократична България" с категоричното мнение, че служебният кабинет може само да удължи бюджета за догодина, защото решението за най-важния финансов закон на държавата трябва да се вземе от редовно избрано правителство.

По-добре е да имаме бюджет, който е актуализиран и отчита инфлацията през годината и очакванията за икономическата динамика през следващата година, заяви Ганчев.

Според професора какъв ще бъде бюджетът зависи от политиките, които ще се провеждат в правителството.

По думите му въпросът е дали в приходната част може да се направят корекции на данъчни облекчения и някои компенсации, които догодина няма да бъдат необходими. „При разходите също има неща, които могат да се компенсират, смята той. – Би могъл да се формира бюджет, който да удовлетвори основните потребности на тези слоеве, засегнати от инфлацията.“

Икономистът Юлиан Войнов потвърди, че винаги, когато се обсъжда бюджет, има две групи, които сблъскват своите мнения – синдикатите, които винаги искат по-големи облекчения, и работодателите. „Смисълът на бюджетната процедура е математически модел, който взема всички макроикономически данни, вкарва ги в таблици и се казва какви ще бъдат очакванията. На базата на тези очаквания се изработва и бюджет. В момента се намираме в такава ситуация, че последните две-три години инфлационният натиск беше голям. В момента цикълът се обръща. Влизаме в сериозно забавяне", посочи той.

Икономистът прогнозира бюджетен дефицит догодина, който ще увеличи дълга, и допълни, че ако той е над 3%, може да не повлияе положително върху развитието на България по пътя към еврозоната.

Войнов очаква догодина инфлационният натиск да спадне наполовина. „Реално компенсациите, които са направени, ще догонят инфлацията. Оттук нататък въпросът е да се провеждат политики, които да не доведат до "избушване" на бюджета за следващата година", каза той.

Проф. Ганчо Ганчев напомни, че 90% от бюджета вече е фиксиран. Той е на мнение, че както в приходната част, данъчни облекчения могат да бъдат съкратени и в разходната част, но отбеляза, че балансът ще се постигне на базата на дискусии между партиите.

"Голямата зависимост от енергийната инфлация, не само за България, остава проблемна и за следващата година, предупреди председателят на Съюза на икономистите проф. Татяна Хубенова. – За икономиката при степента на самонастройване, което вече получи тази година, е изключително важно по-бързо да получи посланията за една перспектива. В този смисъл подкрепям проф. Ганчев, че е изключително важно поведението на партиите към служебното правителство, което по закон е длъжно да внесе предложение за вариант на бюджета."

Кога най-рано можем да имаме нов бюджет? Трябва ли да се тегли нов дълг за покриване на разходите? Ще се мине ли до края на годината психологическият праг от 20% инфлация?

Гледайте още видеа в сайта на Bulgaria ON AIR.