fallback

Над две трети от работещите у нас не достигат нужната за издръжка заплата

Над 1400 лева са необходими на месец за издръжка на работещ човек, изчислиха в КНСБ

13:14 | 18.07.23 г. 10

1402,25 лева чисто трябва да получава работещ човек, за да може да се издържа у нас. Това показва проучване на КНСБ. Това е с близо 130 лева повече, отколкото миналата година. При семейство от двама работещи родители с дете до 14 години, нужният месечен доход за издръжка на живота става над 2500 лв. – с 200 лева повече от 2022 г.

КНСБ изчислява, че доходът, необходим за издръжка, нараства с 10,6% на годишна база и с 0,6% на тримесечна. По данни на синдиката повече от две трети от работещите у нас не достигат заплатата за издръжка.

Пламен Димитров, президент на КНСБ, съобщи, че 2524,05 лева струва общата издръжка на тричленно семейство – двама работещи възрастни и едно дете до 14 години. „Необходимият доход за храна е 557,38 лева за един работещ, което представлява 39,8% от общия разход“, отчете синдикалният лидер, цитиран от БТА.

От КНСБ отчетоха намаление на цените на някои стоки и дадоха за пример яйцата, при които се наблюдава спад с 6,5% на тримесечна база, но увеличението за година е близо 46%, затова и не се усеща осезаемо поевтиняването им. От синдиката пресметнаха, че при млякото и млечните продукти има спад на цените с 0,4%, но за година нарастването е с 25,5%. При слънчогледовото олио намалението за тримесечие е с 8,2%, а на годишна база е около 25%.

От синдиката посочиха, че ръстът на цените при нехранителните стоки е с 0,3%, но на годишна база е 7,8%. При топлоенергията увеличението на цените е с 39% на годишна база, нарастване има в здравеопазването - с 10,2%, при лекарствата – с 18%, изброиха от КНСБ къде има ръст, като отчетоха, че при транспорта се наблюдава намаление на цената с 2,2%.

От синдиката информираха, че малката потребителска кошница е "пораснала" с 20 лева за една година – от 90 лева сега става 109 лева и потвърдиха, че издръжката за живот се е увеличила с близо 11%.

„Цените продължават да растат и запазват изключително високи равнища спрямо нашите доходи", каза Димитров. Той даде пример с цента на свинското месо без кост, която расте най-много – с 60%. Над 80% от свинското у нас е внос, предимно от Дания. "Яйцата също държат рекорди, както и доматите, краставиците, ябълките. Единствено при горивата има спад от близо 25%“, напомни президентът на КНСБ.

Димитров обобщи, че се констатира задържане на общите ценови нива за издръжката на живот, но продължава ограниченото потребление на много от стоките и услугите.

„Почти 45% от българите са в риск от бедност и не могат да си позволят нормална храна", предупреди той.

По думите му основната причина за ръста на необходимите средства за издръжка на живот е увеличението на цените на храните. Според него цените на стоките и услугите, които купуваме всеки ден, продължават да са достатъчно високи, техният ценови растеж е видим, макар и с по-малки темпове. „Именно това определя и повечето пари, които са ни нужни да живеем сравнително прилично, коментира Пламен Димитров и потвърди, че макар и инфлацията да отслабва, издръжката на живот продължава да расте заради цените на храните, при които продължава да има съмнение за спекула и картели.

КНСБ настоява за промени на закона за държавния бюджет за 2023 г. с нови 305 млн. лева за гарантиране на допълнителни средства за ръст на заплатите на всички работещи в обществения сектор, които да компенсират натрупаната кумулативна инфлация от януари 2021 г. до май 2023 г.

От синдиката ще искат и минимален ръст от 10% на всички заплати, както и въвеждане на необлагаем минимум и връщане на 20% ДДС ставки за хляб, брашно и ресторантьорски услуги.

Според Димитров е несъстоятелно твърдението на финансовия министър, че получилите 10% увеличение на заплатите през миналата година в публичния сектор нямат право на такова. Причината според лидера на КНСБ е, че ако лице, заето в публичния сектор, не е получило необходимото увеличение за последните две години и половина, откогато има такава висока инфлация, всъщност то е "на минус". „Тоест трябва да се гледа целия период от началото на нарастване на инфлацията, а не само нарастването на заплатите само през миналата година", обясни той.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 13:54 | 18.07.23 г.
fallback
Още от Данъци и бюджет виж още