Финансист: Еврозоната няма да доведе до инфлация при потребителските стоки

Влизането в еврозоната означава друг тип финансови потоци в икономиката. Това каза финансистът проф. Ганчо Ганчев в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria. Едно е да сте в условията на валутен борд, друго е да сте в условията на нормална централна банка, механизмите са различни и е възможно да има пренасочване на финансовите потоци, коментира той.

Според госта при влизането на България в еврозоната е възможно да има допълнително средства за жилищно кредитиране, тъй като банките ще освободят ресурси, които сега са замразени като минимални задължителни резерви.

„Не се опасявам от сериозна инфлация по отношение на потребителските стоки, тъй като цените там са изравнени с европейския пазар, дори в някои аспекти са по-високи, така че някакво нарастване не е възможно“, каза той.

Според Ганчев обаче в секторите, в които цените не са така взаимосвързани с европейския пазар, като недвижими имоти, би могло да има движения.

Той коментира и темата с държавния бюджет за 2025 г., като според него има по-скоро политически сблъсък за това кой е виновен за финансовата криза, която все още не се е случила.

Според него бюджетът, който беше внесен от служебното правителство, е отговарял на изискването за до 3% дефицит, но експерти, близки до ГЕРБ, твърдят, че в него има скрит дефицит от 18 млрд. лв., който ще доведе до финансова катастрофа. Не знам откъде взеха тези 18 млрд. лв., може би са имали предвид, че част от приходите са завишени, каза той.

Според него дори да се говори, че заложеният ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) в този бюджет е много оптимистичен, но разликите с прогнозите на Европейският съюз или на Международния валутен фонд са несъществени. 

18 млрд. лв. е много и действително такъв дефицит няма как да се финансира, той би могъл да бъде формиран главно за сметка на увеличаване на разходите за заплати, пенсии и т.н., коментира още финансистът

Извън тесния разговор за бюджета, рискове за финансите на държавата трябва да се търсят във фактори, дестабилизиращи вътрешното търсене, смята Ганчев, според когото именно вътрешното потребление движи икономиката засега. Външните фактори са очевидни, но при тях има огромна неопределеност, главно предвид политиката на Тръмп, каза още той. 

„Не съм много убеден, че в тази игра на мита Европа има много силни карти“, каза финансистът във връзка с налаганите от американския президент Доналд Тръмп търговски мита.

По думите му Европейският съюз има някакъв актив в търговския баланс със Съединените щати, но това не са стоки, които да не могат да бъдат заместени с производство в САЩ или внос от Китай.

„Европа се нуждае от гъвкава стратегия по няколко вектора – едновременно да планира своята стратегия с Щатите, Китай и трети страни. Европа загуби много позиции в Африка и Третия свят. Като че ли полето за действие на Европа не са САЩ, а Третия свят и донякъде – Китай“, каза още Ганчев. 

По думите му в България има изключително нарастване на номиналните доходи.

„Разбира се, имаме инфлация, но имаме и увеличение на номиналните доходи, тъй като заплатите в държавния сектор и пенсиите са обвързани със средния доход. Имаме нарастване на доходите в публичния сектор. И именно това нарастване на доходите е двигател на българската икономика засега. Ако прекъснем нещо в тези механизми, е възможно забавяне на икономическия растеж“, посочи Ганчев. 

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.