Търговските мита, инфлацията в еврозоната и пазарът на труда в САЩ ще движат пазарите

Още в началото на новата седмица ще бъдат публикувани ключовите данни за инфлацията в еврозоната. На този фон пазарите са разтърсени от наложените от президента на САЩ Доналд Тръмп мита върху вноса от Канада, Мексико и Китай, с което официално бе започната търговска война.

През следващите дни се очакват тримесечните отчети на технологични гиганти като компанията майка на Google – Alphabet, и Amazon. Междувременно актуалните данни за работните места в САЩ биха могли да дадат нов поглед върху търсенето на работна ръка в най-голямата икономика в света и потенциално да повлияят на бъдещия курс на Федералния резерв по отношение на лихвените проценти, пише Investing.com.

Ето какво ще движи пазарите през тази седмица.

Инфлацията в еврозоната

В понеделник ще бъдат публикувани данни за инфлацията в еврозоната през януари. През декември тя достигна 2,4%.

Доклади от миналата седмица показаха, че през миналия месец инфлацията в Германия се е задържала без промяна на годишна база на ниво 2,8%, което отговори на очакванията на икономистите. Инфлацията във Франция също е останала стабилна в началото на годината, оставайки под целта на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2%. Потребителските цени във втората по големина икономика в еврозоната са се повишили с 1,8% на годишна база, което съвпадна с показателите за декември.

Темпът на нарастване на цените за целия регион ще даде насоки за паричната политика на ЕЦБ в бъдеще.

Заседанието на Английската централна банка

Очаква се тази седмица Английската централна банка (АЦБ) да понижи лихвените проценти и да намекне за още предстоящи намаления, тъй като икономиката на Великобритания е в застой.

Икономистите прогнозират, че паричният орган ще съкрати основния си лихвен процент от 4,75% на 4,5% в четвъртък, когато ще актуализира и прогнозите си за икономическия растеж и инфлацията.

Търговската война на Тръмп

В събота президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа указ, с който наложи мита от 25% върху вноса от Канада и Мексико, както и 10% мито върху стоките от Китай. Белият дом съобщи, че има „предварителни планове“ търговските налози да влязат в сила във вторник.

По-рано държавният глава заплаши тези страни с краен срок за налагане на митата - 1 февруари, за да ги накара да предприемат действия за спиране на потока от нелегални имигранти и трафика на фентанил в САЩ. Преди уикенда обаче той предположи, че тези държави не могат да направят почти нищо, за да избегнат налозите, които могат да нарушат годишната търговия за трилиони долари.

Някои икономисти твърдят, че ходът на Тръмп може да засили и инфлационния натиск в САЩ, което може да забави темпа на евентуално намаляване на лихвените проценти от страна на Федералния резерв през тази година. Всъщност представителите на Фед възприеха изчаквателен подход към бъдещите решения по паричната политика, позовавайки се на неясните икономически перспективи, помрачени от заплахите за митата.

Цената на петрола

Наложените от Доналд Тръмп мита са с известно изключение за енергийните продукти от Канада, като тези продукти ще бъдат подложени на налози от 10%.

Суровият петрол съставлява около една четвърт от целия внос, който САЩ получават от Канада, на стойност около 100 млрд. долара през 2023 г., според данни на Бюрото за преброяване на населението на САЩ, цитирани от Ройтерс.

Американският президент заяви, че се очаква администрацията му да обяви и по-широки мита, свързани с петрола и природния газ, около 18 февруари - коментар, който предизвика скок в цените на „черното злато“.

Към 9:00 ч. българско време в понеделник фючърсите върху сорта Брент поскъпват с 1,11% до 76,51 долара за барел, а тези върху американския суров петрол West Texas Intermediate (WTI) – с 2,05% до 74,02 долара за барел.

Все пак анализаторите на Goldman Sachs очакват търговските налози да имат ограничено краткосрочно въздействие върху световните цени на петрола и газа.

Пазарът на труда в САЩ

През тази седмица инвеститорите ще имат възможност да разгледат нови данни за пазара на труда в САЩ.

Икономистите прогнозират, че през миналия месец в страната са създадени 154 хил. нови работни места, което е по-малко от рекордните 256 хил. през декември. Същевременно нивото на безработица вероятно ще възлезе на 4,1%, което съответства на нивото от предходния месец.

Ръстът на средното почасово заплащане се очаква да бъде 0,3%, което също е равно на нивото от декември.

Данните ще помогнат да се определи какво е търсенето на работна сила в началото на новата година и могат да окажат влияние върху начина, по който Фед, който намали лихвените проценти няколко пъти през 2024 г., ще подходи към паричната политика през следващите месеци.

Наред с инфлацията, която остава над целевото равнище от 2%, стабилният пазар на труда спомогна за решението на централната банка от миналата седмица да остави лихвите без промяна и да даде знак, че не бърза да понижава допълнително разходите по заемите.

Тримесечните отчети на водещи компании

Сезонът на отчетите ще продължи с финансовите резултати на някои големи технологични компании. Акцентът ще падне върху Alphabet, компанията майка на Google, и гигантът в електронната търговия Amazon, които ще представят тримесечните си данни съответно във вторник и четвъртък.

Гигантите на пазара на чипове Arm и Qualcomm също трябва да оповестят финансовите си резултати през следващите дни.

Освен от технологичните компании, се очакват и тримесечните доклади от фармацевтичните компании Eli Lilly и Novo Nordisk, които са в челните редици на рязко нарасналата популярност на нови лекарства за отслабване.