Председателят на ЕЦБ: Икономиката на еврозоната ще остане слаба в близко бъдеще

Икономиката на еврозоната ще остане слаба в близко бъдеще, предупреди председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард в четвъртък. Тя говори пред журналисти, след като базираната във Франкфурт финансова институция намали лихвите за пети път, откакто започна цикъла си на облекчаване на паричната политика.

Лихвените проценти по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение ще бъдат понижени с по 25 процентни пункта съответно до 2,75%, 2,90% и 3,15%, считано от 5 февруари 2025 г. Решението напълно съответства на прогнозите на инвеститорите и икономистите.

Надеждата е облекчаването на паричната политика да вдъхне живот на икономиката, която изпитва затруднения да расте, особено след като политическите сътресения тревожат потребителите и бизнеса в двете най-големи държави членки на региона – Германия и Франция.

Публикувани по-рано през деня данни показаха, че икономическият растеж в еврозоната е намалял през четвъртото тримесечие на 2024 г. Икономистите очакваха ръст от 0,1% след разширяването с 0,4% през предходното тримесечие.

В изявление, публикувано след днешното заседание на ЕЦБ, паричният орган посочи, че регионът продължава да се сблъсква с редица предизвикателства пред растежа.

„Икономиката все още е изправена пред сериозни трудности, но нарастващите реални доходи и постепенно отслабващите ефекти от рестриктивната парична политика би трябвало да подкрепят засилването на търсенето с течение на времето“, заяви Лагард.

„Проучванията показват, че производството продължава да се свива, а активността в сферата на услугите се разширява“, посочи централният банкер. „Доверието на потребителите е крехко, а домакинствата все още не са получили достатъчен стимул от нарастващите реални доходи, за да увеличат значително разходите си“, добави тя.

Лихвените проценти

Както обикновено, ЕЦБ не се ангажира предварително с насоки за това как ще се движат лихвите в еврозоната през следващите месеци. Икономистите, анкетирани от Bloomberg, предвиждат съкращаване на разходите по заемите на всяка от следващите срещи на финансовата институция до юни.

Централните банкери изразиха различни мнения за това колко далеч са готови да стигнат, което предполага, че напрежението скоро може да се засили. „Гълъбите“*, сред които гръцкият гуверньор Янис Стурнарас и френският му колега Франсоа Вилроа дьо Гало, са готови да свалят депозитната лихва до 2% до юни - сценарий, който „ястребите“ като нидерландеца Клаас Кнот засега не са склонни да приемат.

Самият председател на финансовата институция Кристин Лагард до голяма степен остана извън дебата.

„Оставям на тях да предвидят темпа на съкращения“, каза тя пред CNBC в рамките на Световния икономически форум в Давос миналата седмица. „Моята работа като председател на ЕЦБ е да се уверя, че прилагаме методологията правилно, че прогнозираме възможно най-добре, че вземаме предвид и емпиричните данни, че използваме преценката си и сме много внимателни към останалия свят“, добави тя.

В четвъртък председателят на ЕЦБ беше категорична, че няма причина да се очаква съкращаване на разходите по заемите с по-рязка стъпка от 50 базисни пункта.

„Такъв ход изобщо не беше споменат на днешното заседание“, посочи тя.

Лагард отбеляза, че е имало единодушна подкрепа от всички членове на Управителния съвет за намалението с 25 базисни пункта.

Инфлацията

„Процесът на дезинфлация е в ход. Инфлацията продължава да се развива като цяло в съответствие с прогнозите и през тази година ще се върне към средносрочната цел на Управителния съвет от 2%. Повечето измерители на основната инфлация предполагат, че тя ще се установи трайно около целевото равнище“, се посочва в изявлението на ЕЦБ след заседанието.

„Вътрешната инфлация остава ускорена, най-вече защото заплатите и цените в някои сектори все още се приспособяват към миналия инфлационен скок със значително закъснение. Но растежът на възнагражденията се забавя, както се очакваше, а увеличенията отчасти действат като буфер спрямо въздействието върху цените“, се добавя в него.

Изминалите четири съкращения на разходите по заемите постепенно правят новите заеми по-евтини за фирмите и домакинствата, отчитат от банката. Същевременно условията за финансиране продължават да бъдат затегнати. Икономиката все още е изправена пред предизвикателства, но нарастващите реални доходи и постепенно отслабващите ефекти от рестриктивната парична политика би трябвало да подпомогнат повишаването на търсенето с течение на времето, смятат финансистите.

„Управителният съвет е твърдо решен да осигури устойчиво стабилизиране на инфлацията на средносрочната цел от 2%. При определянето на подходящата парична политика той ще следва подход, който зависи от данните и се прилага за всяко заседание поотделно. По-конкретно, решенията относно лихвените проценти ще се основават на перспективите за инфлацията на фона на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на цените и силата на трансмисията на паричната политика“, заяви още Европейската централна банка.